Агушеви конаци – най-големият запазен феодален замък в Родопите

Публикувана на 18.06.2017 | 12:27
23458 прочитания
Автор: Селвина Топалска

​Агушеви конаци заема площ от 4 декара в центъра на родопското село Могилица, което се намира на около 25 километра от град Смолян. Конак на турски съвсем на означава полицейско управление или затвор, както се смята в повечето случаи, а дворец или голяма къща.

Агушеви конаци е най-големият запазен феодален ансамбъл в Родопите. Поради внушителния си вид често се смята и за най-големия късносредновековен феодален замък на Балканския полуостров и единствен по рода си в Югоизточна Европа.

Комплексът е строен в периода 1820 – 1840 година от български майстори за Агуш ага, който искал да построи невиждан дотогава палат за голямото си семейство. Палатът се състои от три отделни конака – по един за всеки от синовете му, като всеки разполага със собствен двор, кладенец и всичко необходимо.

Трите сгради са обградени от общ зид, който допълнително им придава вид на замък. Изградена е и кула, наподобяваща морски фар, ко    ято била построена, за да облекчи мъката по морето на един от синовете на агата, който бил моряк, но се прибрал удома по болест.

Според проучванията дворецът има общо 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Интериорът е почти изцяло от дърво (чам, орех и череша), покривите са със стрехи, а комините - високо зидани от дялан камък.

Стаите са просторни и светли, с бани и камини. Най-голямото богатство на интериора са колекциите от български народни занаяти – кърпи, черги, чанове и украшения, които днес са събрани в едно от сервизните помещения на комплекса, както и в Смолянския исторически музей.

Агушеви конаци получават статут на художествен паметник на културата с национално значение през 1964 година. В края на XX век започва мащабна реставрация на комплекса, но през 2001 година е комплексът върнат по реституция на наследниците на Салих Ага, което го прави недостъпен за посетители. За щастие, след близо десетилетие на спорове, сега той е отворен за публично посещение.

© Родопчани