Археолози търсят тракийски дарове край Белинташ

Публикувана на 19.03.2013 | 15:55
1404 прочитания

 

Най-ранната дата на използване на светилището Белинташ е краят на 5-то хилядолетие преди Христа, заяви в ефира на Дарик ръководителят на археологическите разкопки в местността д-р Борислав Бориславов. Това превръща светилището в едно от най-ранните по нашите земи и въобще в Европа, добави той. Ще настояваме обектът да бъде издигнат в национален паметник на културата, каза още д-р Бориславов. Имам уверението на заместник-министъра на културата Тодор Чобанов, който е и инициатор на тези проучвания, че финансиране ще има и през следващите сезони, добави археологът.

Екипът на Националния исторически музей приключва разкопките утре. Общо 14 души участват в тях - заместник-ръководител, докторанти, магистри и студенти. След предварителни проучвания през пролетта тази година специалистите започнаха разкопки на терен, който е с периметър около километър в радиус от платото Белинташ.

На този етап сондажите доказват, че проучваният терен е свързан със светилището. Открита е некрополна могила в местността „Тарлъците". Каменният насип под нея води до предположението, че там е извършено погребение. По думите на д-р Борислав Бориславов, такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха - второто хилядолетие пр. Хр. и продължават през цялото първо хилядолетие.

Това е първата могила в района, която се проучва с редовни разкопки, обясни той. Към момента на могилата е достигнато второ ниво. Има практика в Родопите в естествени пукнатини в скалите да се поставя глинен съд с останки на хората, твърди д-р Бориславов. Къснобронзовата епоха се характеризира с това, че ритуалът е кремация. Под пласт от 40-50 см, заедно с евентуалните останки, може да се очакват и погребални дарове. До могилата се намира и голямо - вече сухо, но запазено дърво, както се разказва в легендите.

Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Има предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък" и идва от прилагателното „бял", което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън" и турцизмът „таш" (камък).

© DarikNeews.bg