Автентичните родопски песни за тъгата и болката от неосъществената любов

Публикувана на 14.11.2017 | 13:22
4640 прочитания
Автор: Л. Чаушева
Снимка: Старите снимки на Родопите
Снимка: Старите снимки на Родопите

​Неповторима е красотата на Родопа планина – „разцъфваща“ в цветно многообразие и незаменими краски през всеки един сезон.  Същата тази красота може да открием и в родопския фолклор – богат и разнообразен, наситен с емоция и неподправеност.

Един изключително интересен и също толкова важен дял от родопското фолклорно творчество е този на любовните песни. Най-често със забавено темпо и сякаш реещи се в пространството са родопските любовни песни. За тях е характерна високата емоционалност. Изпълнявали се по сборове и по седенки, по годежи и сватби. Но както и в реалния живот родопската песен за любовта не винаги е свързана с щастие и радост. Защото нали песента в Родопите е именно това – отражение на нещата от живота, с хубавото и лошото в него.

Има редица автентични родопски любовни песни, в които се пее не за щастието на влюбените, а тъкмо обратното. За болката и тъгата от неосъществената любов… В настоящата статия ще ви припомним две стари родопски песни с обща тематика – за нещастието на влюбените, немогли да продължат живота си заедно. Или за болката от неосъществената любов.

„Галени га са ни зьомат“ е родопска песен, която вече няколко поколения познават в изпълнение на „славея на Родопите“ Радка Кушлева.

Галени га са ни зьомат 
техноно бално колков е? 
То са с юлюм ни меса,
то са със сорце казува, 
ам си йе сорце скриено. 
Мойсо йе сорце скриено, 
скриено йетце длибоко, 
син са йе пламен фатило -
ле гори и не изгасва.

Песен с малко думи, но с изключителна емоционална тежест. А какво ни казват всъщност те?

„Влюбени щом не се оженят,
тяхната болка колко е?                                                                                                     
То на смърт не прилича,                                                                                                     
за него само сърцето може да говори.                                                                                 
Но сърцето е скрито.                                                                                                       
Моето сърце е скрито,                                                                                                       
скрито много дълбоко.                                                                                                       
В син пламък е пламнало,                                                                                             
постоянно гори и не изгасва.“            

Image titleСнимка: Старите снимки на Родопите

Друга автентична родопска песен на същата тематика, отново от репертоара на Радка Кушлева, е песента „От мен ти изин, юначе“.

От мен ти изин, юначе,                                                                              
когоно видиш, да галиш,                                                                                    

и мене да не забаряш!

И мене да не забаряш,                                                                                    

че са сме мночко галили,                                                                          

галили и драговали!                                                                                       

Пък нема да са зьомиме,                                                                                

от сея пусти душмани!                                                                          

Душмани какво не правят -

венчени люде разделят,                                                                                 

та нас ли ни що раздели?

Автентичността на песента е свързана и с автентичния родопски диалект, на който се изпълнява тя. В превод от родопския диалект значението на текста е близко до това:

„От мен имаш позволение, юначе,                                                                               
когото видиш, да заобичаш                                                                                                   
и мен да не забравяш.                                                                                     
И мен да не забравяш,                                                                         
че сме се дълго обичали,                                                                         
обичали и милвали.                                                                                                                   
Пък няма да се оженим                                                                                                           
заради тия пусти душмани.                                                                 
Душмани какво не правят -
венчани хора разделят,                                                                                 
та нас ли няма да разделят?“

Image titleСнимка: Старите снимки на Родопите

Такъв е бил животът на родопчаните в миналото… Нищо човешко не им е било чуждо – и драгото, и болката. Но именно чрез песента са намирали начин да се справят с балното в живота – болестта, смъртта, неудовлетворението в любовта, невъзможната любов и т.н. В този ред на мисли и вместо заключение ще припомним онова, което „славеят на Родопите“ Радка Кушлева е казала във връзка с балните родопски песни:

         „Като се замисля понякога за героите на песните ми, винаги се добирам до една истина, една случка, от която е станала песента. И затова тия песни много ме интригуват и завладяват въображението ми. Иска ми се понякога дадена песен да не се развива трагично, героите да бъдат щастливи и доволни. Ала уви! По нас са създадени повече песни за мъката, отколкото за радостта.“ *

*Цитатът е от сборника „Популярни изпълнители на народна музика“ – очерци на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев от 1977 година, Издателство „Народна просвета“.      

Image titleСнимка: Старите снимки на Родопите

© Родопчани