Древни поверия в смолянското село Турян
Когато „карагашка“ (сврака) се радва по двора, то ще дойдат наскоро гости.
Когато ухловица хука, то е за дъжд.
Когато кукувица се се покачи на комина, то не е за хубаво – по къщата стават нещастия.Когато някой човек тръгне на път и го срещне човек с „лоша среща“, то не му върви на добре. Обратно при „льока“ среща на човека се сбъдват добре работите.
Когато пресече пътя заек, лисица, коте, то не е за хубаво.
В седмицата, според поверието има тежки дни – вторник и събота. Тогава не е хубаво да се започва работа. Обратно има и леки дни – понеделник и четвъртък. Тогава е хубаво да се започва работа или както казват: „Тогава е хубаво да се захвата работа и да се върви на пот...“ Срещата с пълни харкоми с вода е на хубаво.
На нова месечина е добре да се сече дървен материал, за да не го ядат червеи.
Когато играе лявото око, то е за хубаво, а ако играе дясното, то е за лошо.
Когато гърми най-рано на пролет (март), то хората чукат хамбар и кесии, за да се пълнят с жито и пари.
Когато паяк се спуска – ще дойде гост.
Празна вируга люлее ли се – бельо ще има.
Клейне ли ухото – някой те клевети.
Когато пукат ушите – то те споменават умрелите.
Из „Миналото на Турян – Ст.н.с. к.и.н. Иван Пейков и свещеник Димитър Василев
