Една история за семейството, любовта и търпението

Публикувана на 30.09.2017 | 12:50
7919 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: printerest.de
снимка: printerest.de

​Едно от най-интересните неща, в бита на родопчаните от едно време, а и нещото, което почти задължително присъства в разговорите между млади и стари е начинът, по който се женели младите едно време.

А той е смайващ – младежът си харесвал някое момиче и без предупреждение изпращал родителите си да я поискат от нейните родители за негова булка. Те от своя страна отивали в дома на девойката, преговаряли с родителите на

девойката и ако те се съгласели да дадат дъщеря си на този момък, родителите му му довеждали девойката за невеста.

Интересни истории, свързани именно с този начин на задомяване се разказват много в Родопите. Една такава ще ви разкажем и ние днес.

Един от знатните момъци в едно родопско село си харесал една от най-хубавите девойки в околността. Не минало много време, момъкът споделил с родителите си своето желание

девойката и ако те се съгласели да дадат дъщеря си на този момък, родителите му му довеждали девойката за невеста.

Интересни истории, свързани именно с този начин на задомяване се разказват много в Родопите. Една такава ще ви разкажем и ние днес.

Един от знатните момъци в едно родопско село си харесал една от най-хубавите девойки в околността. Не минало много време, момъкът споделил с родителите си своето желание

да се задоми именно за тази мома. Те от свовя страна много се зарадвали, одобрили избора на сина си и една вечер отишли да поискат невестата. Зачакал с нетърпение родопчанинът да му бъде доведена девойката, за която мечтаел вече месеци наред.

Отдалеч момъкът видял, че родителите му се връщат и че не са сами, а му водят невеста. Вълнение изпълнило сърцето му. Нетърпелив момъкът зачакал всеки момент булката да влезне вкъщи и най-накрая да има възможността да се докосне до нея.

Когато обаче влезнала булката при младоженеца, почуда и изненада веднага се изписали на лицето на нетърпеливия момък. В стаята му влезнала не момата, за която бил изпратил семейството си, а нейната по-голяма сестра. Тъй като тя била по-голяма и все още неженена семейството решило, че не може да омъжи по-малката си дъщеря преди по-голямата да се е омъжила и дали на дошлите момари своята по-голяма дъщеря.

Разочарован бил момъкът, но не върнал булката. Заживял с нея и с болката в сърцето си по нейната сестра. Минали много години, а всеки път щом момъкът видел своята любима сърцето му трепвало. Всеки път щом изгората му минела покрай дома му той заставал на прозореца и пеел една от друга по-прекрасни родопски песни.

Всичко това, разбира се, не оставало незабелязано от неговата съпруга. Въпреки това обаче тя нито веднъж не изразила недоволство, никога не се оплакала. Търпеливо живеела с него и с децата си. От своя старана пък родопчанинът никога не проявявал неуважение към съпругата си. С времето я обикнал по свой си начин, макар и не така, както обичал сестра й, но въпреки всичко семейството живеело в разбирателство и взаимно уважение и обич.

Двамата съпрузи никога не се издали и нито децата им, нито внуците им знаели за тази история. Едва след много години, когато съпругът починал, а жената вече била на преклонна възраст, тя споделила тази своя интригуваща и същевременно потресаваща история на една от своите скъпи правнучки.

© Родопчани