1575982915Nowa

Има ли бъдеще учителската професия в България?

Публикувана на 15.09.2017 | 20:36
16620 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: dnes.bg
снимка: dnes.bg

„Учител – прекрасна професия. По цял ден нищо не правиш, уж работиш, но само до обед или следобед, през лятото почиваш и вземаш страхотна заплата.“

Това е схващането за учителстването в България. Привидно мечтаната работа – плащат ти за нищоправене. Защо тогава все по-малко младежи избират именно нея? Нали всички това искат – да им се плаща добре, по възможност за нищоправене.

Явно положението днес на учителя в България не е толкова розово, щом средната възраст на учителите надвишава 40-45 години, а младите видимо не проявяват интерес към учителската професия.

Защо учителската професия в България е изгубила престижа си? Фокусирам се върху България, тъй като по лични наблюдения този проблем съществува в родината ни, докато в други страни преподаването в училище е все още уважавана, престижна и предпочитана професия.

Учителската професия в България изгуби престижа си в момента, в който системата превърна учителя в роб на ученика. Откакто бюджетът на училищата започна да зависи от броя на учениците и от тогава, когато всеки ученик носи със себе си пари за училището. В онзи преломен момент ученикът започна да смята, че не той трябва да уважава учителя си, от когото е получил най-ценното, което има, като възможността да чете и пише свободно. Това беше моментът, в който ученикът прие, че учителят му е длъжен, тъй като благодарение на първия вторият получава заплатата всеки месец.

Откакто учителят се страхува да направи дори елементарна забележка на ученика, защото и при най-малката такава проява родителят „на перфектното дете” се появява и вдига шумен скандал. А при удобен случай премества детето си в друго училище, което значи само едно – загуба за учебното заведение.

И как да работи образователната ни система, когато днес училището не е място, в което децата се събират, за да получават знания, да развиват талантите си и да се образоват, а се е превърнало в подиум, на който се демонстрират финансови възможности. Училището се превърна в арена на надпреварите, но не и за знания. Надпревара за притежания – по-хубави дрехи и обувки, повече джобни, по-модерен смартфон…

Как би могъл един съвестен учител да изпълнява задълженията си и да предава знания на учениците си, като днес подрастващите живеят с идеята, че знаят всичко. Или поне най-верният им приятел Google има отговор на всеки въпрос. Как един учител да разкрие таланта на детето, след като целите и интересите на учениците днес се изчерпват с това да съберат повече лайкове във Facebook.

Каква да бъде мотивацията на младия учител, като видимо децата днес не търсят знание, а слава, било то в реалния или виртуалния свят. Когато вместо интерес към родната история, например, учениците днес масово се интересуват от това кога, къде и какво е правила поредната фолк звезда.

Каква да бъде мотивацията на студента да запише педагогическа специалност в университета, след като по данни на мрежата „Евридика“, занимаваща се със събиране и публикуване на информация за образователната система в Европа, за учебната 2012/2013 година средната годишна заплата на учителите в България е 4,436 евро, докато в съседна Гърция тя е 19,940 евро. Да не говорим, че през последните 10 години педагогическите специалности в българските ВУЗ-ове са сред онези, за които е необходим най-нисък бал.  Това само по себе си може да ни подскаже какво може да се очаква от учителската гилдия в недалечно бъдеще.

Според проучване, проведено през 2013 година в 21 държави, на което се базира „Индексът на социалния статут на учителите по света“ основните фактори, определящи качеството на образование са заплатата, професионалната квалификация и конкуренцията при кандидатстване за професионално обучение. Е, явно два от тези три фактора „куцат“ и то сериозно в нашата мила родина.

Вместо поредната глупост, като учебниците за бедни и богати, която сервира Министерство на образованието, младежта и науката последните седмици, нека отговорните за това помислят как да върнат престижа на учителската професия. Преди да мислят „стратегии” за това как да „обхванат и задържат” всяко дете в училищната система, нека да помислят за това какво в нея може да се промени и как да бъде подобрена. Как да привлекат младите към учителстването е въпрос, който трябва да бъде поставен на дневен ред. Тъй като в най-близко бъдеще ще бъдат изправени пред огромен проблем – липса на учителски кадри или другият, съвсем не по-благодатен вариант – хора, на които никой осъзнат родител няма да има спокойствието да повери децата си, с изключение на малцина кадърни и съвестни учители, които вероятно ще изберат да практикуват професията си в някоя друга държава, където да бъдат оценени, а трудът им – подобаващо възнаграден.

Едно е ясно – образователната ни система има крещяща нужда от промяна. В противен случай, не само учителската професия, но и образователната система не я очаква нищо добро.

В днешния празничен ден, когато се дава старт на тази видимо „болна“ система и в нея за първи или пореден път влизат хиляди ученици, пожелаваме на всички пряко свързани с нея скоро да бъде осъществена тази голяма промяна, която да върне престижа както на учителската професия, така и на образованието в България. Не на последно място се обръщам и към всички родители с апел да не позволяват училището да бъде певръщано в подиум за демонстрации на финансови възможности. Нека не се забравя каква всъщност е целта на това децата да посещават училище и фокусът остане само и единствено върху нея.

© Родопчани