Има вероятност НАО „Рожен” отново да изпадне във финансов колапс през декември

Публикувана на 23.09.2013 | 11:33
382 прочитания

Един от най-болните въпроси за Националната астрономическа обсерватория „Рожен” е опасността да изпадне във финансово затруднение в края на годината. По думите на директора Никола Петров, до преди известно време като че ли е било ясно, че академията е получила по-висок бюджет и по-голямо финансиране, което означава, че обсерваторията няма да изпадне в този финансов колапс като през последните три години.

„За съжаление неофициално се чува, че има вече изказване от страна на ръководството на централно управление на БАН в София, където са споменали, че евентуално декември месец ще бъде труден. Това е изненадващо за мен. Официално не е стигнала тази информация до нас и искрено се надявам, че това няма да се повтори, защото започва вече да става досадно на абсолютно всички”, посочи Никола Петров.

Астрономът допълни, че работят по двата проекта, които им бяха възложени, за да подпомогнат финансовото състояние на обсерваторията. В края на тази година астрономите ще имат още няколко доклада и публикации за това, какво са свършили като дейност. „В крайна сметка не можем да очакваме някакъв грандиозен резултат от нещо, което е свързано с дейност, която се извършва и от други институти”, каза Петров.

В обсерваторията изследват как влияе слънчевата активност върху нарастването на дърветата и върху глобалните климатични изменения. Според Петров, това е една много хубава задача, но има институти по опазване на околната среда, които се занимават десетилетия единствено и само с измервания и правене на такъв анализ. „Тази задача е интересна, но от друга страна ни разсейва. Някакво фундаментално откритие едва ли ще направим освен това да кажем за региона например как в годините се е променяла структурата на дървесните пръстени и има ли съответствие със слънчевата активност”, допълни астрономът.

Той поясни, че за момента изследванията и измерванията показват, че няма такава връзка. „Така че не можем да предсказваме със сигурност какво ще се случи в природата, но един от резултатите е свързан именно с това, че може би наистина човешката дейност започва да играе една веществена роля върху локални климатични изменения на земята, а това вече е много неопределен фактор в науката като цяло”, заключи Никола Петров.