Историята на един изгонен от родината родопчанин, решил да се завърне в родно Ардино

Публикувана на 14.06.2017 | 12:41
21842 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: 24chasa.bg
снимка: 24chasa.bg

​Сейфи Мотлу или Светослав Сашев е родом от град Ардино. Неговата история е изключително пъстра и интересна. По време на тоталитарния режим Сейфи попада в затовра по неизвестни до ден днешен причини. След затвора бива изпратен в казармата, а малко след това бива изгонен от родината.

В младите си години Сейфи често говори пред приятели и познати срещу БКП и тогавашния режим. През май 1984 година Сейфи отива в хасковското село Карманци, за да предупреди жителите му за предстоящатя смяна на имената.

След това си дело Сейфи разбира, че е издирван и известно време се укрива. Малко по-късно, тогава 20-годишният родопчанин, бива арестуван и прибран в ареста в Ардино. Там прекарва 3 месеца, след което е изправен пред съда в родния си град, където е обвинен в държавна измяна и получава присъдата 8 години затвор. С последвали обжалвания успяват да намалят присъдата до 36 месеца.

Първоначално Сейфи е изпратен в пловдивския затвор, малко по-късно в старозагорския. По-късно попада в затворническото общежитие „Черна гора“, където работи в тухларна фабрика. През 1985 година Сейфи попада в затвора в Белене за който по това време се носят страховити слухове, че има убити хора, че хранят прасетата с човешки трупове, но за щастие родопчанинът такива неща не е виждал.

Благодарение на връзките на бащата на Сейфи, който по това време работел в „Булгарплод“, той бива изкаран от затвора в Белене и преместен в централния софийски затвор. Накрая Сейфи излежава присъдата си в затвора в Казичене.

Най-страшните спомени на родопчанина от затвора са спомените за моментите в които мъж с маска влизал в килията и го биел.

Едва 3 дни след като младият мъж бива освободен от затвора, той получава призовка за казармата. Нея той изкарва в Челопеч, където работи по изграждане на фабирка в Пирдоп.

В цялото поделение от което повечето са турци и цигани, единствено Сейфи е със запазено мюсюлманско име. Когато на вечерната проверка прочитали името му Сейфи Сабахатинов, всички се обръщали към него.

Сейфи често бива викан при заместник-командира, който го пита какво толкова е направил, че е бил в затвора. Страхували се младият родопчанин да не избяга, затова го следели изкъсо. Заради тези страхове за 27 месеца казарма Сейфи получава само 4 дни отпуск.

Малко преди уволнението от армията, Сейфи бива повикан при командира, който му заявява, че от този ден нататък ще носи името Светослав. Така до днес в българския паспорт на родопчанина е записано името Светослав Сашев.

През 1989 година вече Светослав се уволнява от казармата и се завръща в родния град Ардино. Там обаче се оказва, че трябва да ходи всяка сутрин и вечер за подпис в милицията. Не позволявали на Светослав да се среща с повече от един човек, ако се съберели трима или повече приятели при тях веднага отивал партиец или милионер.

Така той преживява 3 месеца след които в дома му идват милиционери и му съобщават, че има 2 часа да си събере бъгажа и да напусне страната, заедно с баща си и семействата на сестрите си.

Близките на Сейфи събират по-ценните си вещи и ги натоварват на три коли, които биват ескортирани с патрулка до ГКПП Капитан Андреево. Там граничните са изумени кои са тези хора, че биват ескортирани с патрулка.

Така трите семейства се установяват в град Бурса. Там от години живеел вуйчото на Сейфи, който ги приютява в приземния етаж на къщата си, състоящ от 2 спални, салон и кухня.

В Бурса Сейфи започва работа във фабрика за каучукови изделия, работил на преса за гумени автомобилни стелки. Малко след като започнал работа, той успял да приспособи пресата така че да увеличи продукцията 3 пъти, което веднага го издига до поста шеф на смяна.

Той работи в каучуковата фирма 8 месеца, след което се мести във фирма за изкупуване и износ на зеленчуци. През 1993 година Сейфи прави собствена фирма, която се занимава с изкупуване и износ на корнишони.

През 1995 турската държава отпуска субсидия на износителите, като Сейфи получава 1 милион долара, които инвестира в хладилна камера за зеленчуци в Измир и започва отглеждане на корнишони.

Две години по-късно той е най-големият производител и износител за Германия. През 2010 година родопчанинът се пенсионира, а три години по-късно оставя бизнеса на сина си и се завръща в родния град.

Според Сейфи в Родопите всичко е различно и всичко помага. От Бурса той се връща 130 килограма с дузина хапчета, които приема ежедневно. Днес той е 90 килограма и рядко пие дори аналгин.

Като обезщетение за присъдата, която излежавал в продължения на 36 месеца, Сейфи получил 30 000 лева. С тях той направил ремонт на ареста в Ардино. Така превърнал килията в която чакал своята присъда в кафене.

В момента Сейфи живее в туристическия комплекс „Бели брези“ над Ардино. Там той има свой собствен хотел, печалбата от който инвестира в детския клуб по тенис на маса „Юнак“ – Ардино.

Родопчанинът смята, че благодарение на Тодор Живков успял да направи страхотен бизнес и да се пенсионира на 47 години. В знак на благодарност, той решил един ден да закачи портрет на Живков в ресторанта на хотела си. 

© Родопчани