1566703157Nowa

Как да съхраним родопското дълголетие?

Публикувана на 10.06.2017 | 12:56
6527 прочитания
Автор: Нели Иванова

1.Храната

Качамак, фасул, картофи и кисело мляко били най-често консумираните храни някога. Скромно нали?  Достъпно и по-евтино от колбасите и готовите десерти в супермаркета отсреща.

Някога храната на родопската трапеза била отглеждана в личните стопанства и приготвяна без следа от букета химични подобрители, овкусители, консерванти и оцветители. Освен това не била толкова изобилна и широко достъпна както днес. Помислете колко труд е коствало изпичането на хляба за едно семейство или свиването на сарми за 10 гърла. Хората хапвали умерено, за да се заситят, а преяждането около маса с осем деца нямало как да се случва често. Месо сервирали основно по празниците, а използваната мазнина била главно масло, мас и зехтин, но също в премерени количества. Е, да, имало изключения. Тайната на успешния родопски клин според баба ми Добра била „петала масло“ (ще рече цяла купичка), но и клинът бил един вид празнично ястие.

Захарта! Чуйте това: захарта в Родопите била лукс. Зъболекарите-също. Децата получавали бучка при особени заслуги, докато днес изяждат поне 3 лъжички с една най-обикновена вафла, а Стоматологична поликлиника е пълна с пациенти под 10 годишна възраст.

Традиционната родопска кухня залагала на здравословната обработка на ястията – варене и печене, а пърженето не било така широко застъпено както днес. Бабите и дядовците ни пиели бърканица, която получавали след избъркването на млякото и отделянето на маслото, а през есента приготвяли люто от киселици и шипки.

Така, ровейки в корените на родопското дълголетие и местните правила за здравословен живот, се връщаме окончателно към бабиния тефтер с рецепти и градинката до къщата, за да поработим на чист въздух и си набавим екологично чисти  зеленчуци. „Абонаментът“ за местната крава също е задължителен, защото едва ли бихте гледали своя собствена. Този домашен любимец изисква повече ангажименти от ирландския сетер или морското свинче. Затова пък дава мляко, което, щом бъде заквасено със световноизвестния Lactobacillus Bulgaricus превръща тази храна в супергерой срещу алергии, инфекции и някои видове рак. Яйцата на домашните кокошки от своя страна са с е-е-е-й такива жълтъци, а поляните наоколо са изоблини на билки за чай и подправки. Не, няма да станете милионери от земеделие и животновъдство, но ще е ясно с какво храните себе си и семейството.

2.Водата и въздухът.

Старите родопчани пиели чиста изворна вода. Отколешна традиция било да се строят чешми в планината, защото хората прекарвали голяма част от деня си там. Днес „изворна вода“ пише на не един етикет, но много изследвания доказват вредата от пластмасовите бутилки, хлорът в чешмяната вода и по-сериозните замърсявания като радиация и др. Да си налеете бутилка от близкия (или по-добре далечния) планински извор може да стане вечерен ритуал за разходка, която определено си струва.

Чист въздух в Родопите все още се намира. Ако решите да пренебрегнете този факт, прашна София ще ви го напомни още на първото кръстовище по „Цариградско шосе“.

3.Работата и движението.

Някога движението изпълвало ежедневието на родопчани от сутрин до здрач. Грижите по градините, къщата, животните, децата, набавянето на храна и дърва не оставяли и минутка почивка. Днес движението е изключение за много професии. Колата, компютърът, телевизорът и домакинската техника слагат точка на няколко златни шанса да се разкършим. Остава да помним, че родопските столетници се оказват изключително трудолюбиви и динамични хора, предимно на физическия труд. Сред тях има и интелектуалци, но те са рядкост.

4.Стресът. Семейството. Вярата.

Да, стрес е имало винаги, а в днешната динамика той ни връхлита ежесекундно. Оплетени в амбиции и преследване на цели, губим онази „радост от живота“, която го прави сладък и светър и която спасява от пропадания. Тук идват няколко златни правила на баба за опростен, добродетелен живот и философското „ако видиш добро, не се радвай, ако срещнеш зло – не се плаши“. Отново предците ни подсказват, че семейството е свещено и е най-здравословната среда за живот, в която човек се чувства сигурен, защитен и щастлив. Родопските столетници имат обичайно големи и здрави семейства.

Не на последно място стои вярата, независимо дали четете Библията или Корана. Тя носи онзи добър, здрав смисъл, изправя пътищата, затваря кривите улици, предпазва от зло и огрява човешкия живот с най-мъдра светлина:

 „Ако единият от тях или и двамата (родители) достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова! И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Господи мой, помилвай ги, както и те ме отгледаха от малък!” (Коран, 17: 23-24)

... и петата Божа заповед за християните:

„Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“ (Изх.20:12).

© Родопчани