Легенда за крепостта "Устра"

Публикувана на 31.07.2013 | 12:09
2116 прочитания

Пътувайки из източните Родопи преди около 4 години, стигнахме до село Припек и на върха на селото намерихме една сладкодумна баба. Тя живееше сама, но това не я беше превърнало в интровертна личност, а напротив- беше изключително общителна. След като ни разпита кои сме и от къде сме, наш ред беше да я питаме.

Жадни за родопски легенди, ние насочихме разговора към спомените й за местностите около селото. Най-интересно ни беше има ли някакво поверие за крепостта "Устра". Нейният разказ ни изненада, защото споделената легенда беше един пътуващ мотив, популярен на много места из страната. За какво говорим, ще разберете в пресъздадената по-долу история:

Трима братя са строили. Денем строят, а нощем всичко построено се разрушавало. Незнайни сили бутали стената всяка нощ. В района живеел възрастен мъж, който бил популярен с мъдростта си. Той посъветвал строителите да изсипят пепел до крепостта вечерта, преди да си тръгнат и на другата сутрин да видят какъв нишан се е отбелязал и да направят курбан, вграждайки съществото, чийто крак е отбелязан на пепелта.Така и направили. И на другата сутрин за техен ужас имало човешка стъпка. И тримата братя посърнали. Те знаели, че единственият начин да спре да пада строящата се крепост, е да вгрдят човек, да направят жертва.

Решили едната тяхна невеста да стане курбан. Но двамата по-големи братя се уговорили да не дават жените си и решили да направят курбан съпругата на тяхното малко братче. А от всички тя била най- скромна, най-кротка, най-работлива, с малко детенце на ръце.

В денят, в който щяла да се разиграе тежка случка, невястата станала рано, изчистила дома си, изкъпала бебето, приготвила храна и тръгнала към строежа. Там видяла, че съпругт й плаче. Тя се затичала към него, също плачейки и го попитала какво става. С голяма мъка на сърцето, мъжът й казал, че плаче, защото е изпуснал пръстен в основата на строежа. Тя го успокоила и му казала, че ще се наведе да го вземе. И както се навежда, мъжете пускат един голям камък и я вграждат. И оттогава насам строежът спирал да се събаря нощем и скоро построили крепостта. А легендата разказва, че кърмата на невястата продължава и до днес да тече в района на крепостта.

Етикети: легенда, Родопи