Легенда за непреклонността на една красива родопчанка

Публикувана на 13.09.2017 | 16:55
6972 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: korona-belitsa.com
снимка: korona-belitsa.com

​Ица била най-хубавата мома в селото. Със снежно бялo лице, гарваново черна коса и небесно сини очи. Заради красотата на девойката всички в селото я наричали Бела Ица. Всички момци въздишали по нея и се надявали Ица да ги залюби. Освен красива, Ица била и много добра и работлива девойка.

Веднъж, докато Ица усърдно се трудела на нивата я видял един турски аскер. Запленен от нейната неземна хубост, турчинът не спрял да мисли за Ица. И ден, и нощ мисълта му била свързана със случайната среща с приказно красивата девойка.

Отишъл аксерът в селото, търсил Ица и поискал от нея тя да му стане съпруга. Ица категорично отказала, но той никак нямал намерение да се отказва. Започнал аскерът да преследва младата девойка. Където и да се обърнела, Ица виждала аскерът.

Минало доста време, а момъкът не се отказвал от идеята да се омъжи за Ица. Един ден на красивата девойка й дотегнало от преследванията на аскера и решила да сложи край на това.

Качила се девойката на една от високите скали край селото, турчинът, разбира се, я проследил и до там. Пред очите на аскера Ица се хвърлила в буйните води на реката, минаваща под скалите, казвайки, че предпочита смъртта пред това да стане негова съпруга.

Оттогава, та до днес, в чест на непреклонноста на родопчанката, близкото село носи името Белица.

© Родопчани