1582228927Nowa

Легенди за Чудните мостове край Забърдо

Публикувана на 05.06.2017 | 09:04
3964 прочитания

Предполага се, че Чудните мостове до село Забърдо са възникнали в далечното минало, когато река Дълбок дол била много буйна и пълноводна. В продължение на хилядолетиятя постепенно си пропрявала път през вертикалните пукнатини и образувала водна пещера – тунел. С годините таванът на отделни места изтънял и пропаднал. Останалите здрави части на пещерата образували мостове. Това са много интересни предположения за произхода им, но още по-интересни, макар и тъжни са легендите за този природен феномен.

Най-разпространената легенда разказва, че преди много години в землището на село Забърдо хората се препитавали основно с животновъдство. Имало много пастири с големи стада. Живели сте мирно и спокойно, докато един ден по тези земи не се появил голям змей и започнал да им погубва добитъка.

Дълги години пастирите страдали от набезите му, но един ден се събрали и решили да се отърват от него с хитрост. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили в гората. Лакомият змей глътнал магарето заедно с праханта, която бавно и мъчително го изгаряла отвътре. Змеят допълзял до реката, но селяните предварително били отбили водата.  От ноздрите на чудовището изскочили пушеци и огньове. За да се спаси от адския огън, той се наврял в малка пролука в земята. Разбира се, там умрял, а след стотици години, когато костите му изгнили, на тяхното място се образували големите скални арки и пролуки на Чудните мостове.

Втора легенда разказва, че навремето на това място е имало огромни скали, чиито владетел бил голям змей - горянин. Прокуден от хората, той се скрил в една пролука, каято се намирала в тези планини. От неговата мъка и от експлозията, образувала се от огнедишащите му ноздри, в планината се появили кратери, за които хората казват, че са белите кости на змея.

Трета легенда свързва образуването на Чудните мостове с времето на Османското робство. Тъй като поробителите се страхували да минават по тези места, първият мост се явявал като таен път, по който доставяли храна на местното население. В близост до втория мост се намира т. нар. “Ледена пещера”, която в миналото е служела дълго време за естествен хладилник на продуктите им.

© Родопчани