Малко познатите будители на Родопите: Коя е Рада Казалийска?

Публикувана на 03.10.2017 | 17:46
3404 прочитания
Автор: Л. Чаушева
Снимка: Liternet.bg
Снимка: Liternet.bg

„Държава, която не строи училища и библиотеки, строи затвори.

Рада Казалийска

 

Малко познати, а оставили велико дело след себе си. Кои са великите жени на Родопа планина? Оставилите дълбок отпечатък в живота на родопчаните и с чието дело днес

може безкрайно да се гордеем?

С изключително любопитство надникнах в историята на една от тях.

Рада Казалийска.

Жената мисионер на българското образование в Родопите. Първата новобългарска поетеса и учителка, която също основава и първото новобългарско училище в Средните Родопи. Рада Казалийска е

може безкрайно да се гордеем?

С изключително любопитство надникнах в историята на една от тях.

Рада Казалийска.

Жената мисионер на българското образование в Родопите. Първата новобългарска поетеса и учителка, която също основава и първото новобългарско училище в Средните Родопи. Рада Казалийска е

родопчанката, която с основание се нарежда в редиците на българските възрожденски интелектуалци.

Но знаем ли достатъчно за тази велика жена, вдъхновител и просветител на местното родопско население, отдала живота си на тази кауза?

Родена е на 8 юли 1821 година в Райково. Родителите й я изпращат да учи четири години в Карлово, в Елино-българското училище на даскал Райно Попович. Интересен факт е, че сред учениците на даскал Попович са още личности като Петър Берон, Евлоги Георгиев, Ботю Петков, Георги Сава Раковски и много други.

След 4-годишното обучение в Карлово Рада Казалийска продължава с учението в Калофер. В града на Ботев Рада Казалийска учи черковно четене и пеене именно при бащата на Христо Ботев – Ботю Петков. Пред нея е разкрита възможността да стане монахиня, но баща й решава да си я прибере в Райково с мисълта, че шестте години учение ще са й достатъчни, за да бъде в полза на съселяните си в Родопите.

Image titleСнимка на Райково: Старите снимки на Родопите

След завръщането си в Райково Рада Казалийска получава предложение да преподава като учителка. И приема. Местен райковец отдава безплатно къщата си за целта и на 1 септември 1842 година Рада Казалийска открива първото новобългарско училище в Райково, което е и първото като цяло в Средните Родопи. Училището е класно, а в него се обучават и момичета, и момчета. Рада Казалийска била известна с добротата си към децата и с отдадеността си към своите ученици.

Първоначално младата 21-годишна учителка преподава на учениците си гръцки език, но още до края на първата учебна година въвежда уроците по българското писмо и четмо и гръцкият език постепенно отпада от учебната програма.

Освен в Райково Рада Казалийска преподава и в Устово, и в Пашмакли (днешен Смолян).

През 1845 година младата просветителка отваря и вечерно училище, в което се обучавали само мъже на възраст. Един от първите й ученици във вечерното училище е и бъдещият й съпруг - Бялко Арнаудов.

Роден през 1812 година, също в Райково, той получава образованието си в Гърция, където има близки роднини. След завръщането си в Родопите той преподава гръцки език. Във вечерното училище на бъдещата си съпруга Бялко е приет с единственото условие да се откаже от преподаването на гръцки език и да стане български свещеник. Така след време той е ръкоположен за свещеник с името Панталеймон.

Image title

Близките идеи и желания за духовно просвещение на хората в Родопите сближават дотолкова Рада и Бялко, че двамата се женят през 1852 година. От брака си семейството има 6 деца – три момичета и три момчета. Три от децата им умират в най-ранна възраст. А най-силна е връзката на Рада с единия от синовете й – Христо. Той продължава делото на своята майка, учи се в Цариград и също като родителите си става учител.

Освен активен мисионер за българско образование, Рада Казалийска е и поетеса. Тя е първата новобългарска поетеса в Родопите. Поетичните й пориви са проводник на просветителските й стремежи. В поезията си родопчанката дава израз на своите желания за одухотворяване и просвещаване на населението в Родопите.

Рада Казалийска умира на 14 декември 1907 година в дома на сина си Христо в Станимака (днешен Асеновград).

В памет на първата българска светска учителка и поетеса в Родопите всяка година се провежда литературен конкурс „Рада Казалийска”, а през 2008 година е издадена и книга за нея, написана от Мария Антонова. 


Image title

Именно един пасаж от книгата „Рада Казалийска” ще използвам вместо заключение на тази статия, която посветих на една от малко познатите будители на Родопа планина. Защото понякога всяка допълнителна дума би била излишна…

„Вестта за смъртта й се разнасе като мълния из града. В дома на сина й отрано започват да прииждат малки групи жени, опечелени от загубата й. А над родното й Райково слънцето сякаш потъмня. Отиде си една от най-известните, една от най-силните българки на Родопа планина…

Дошлите от съседните села почитатели и приятели на голямата българка смирено очакват започването на опелото. Когато то свършва, архим. Харитон се обръща към присъстващите в храма, произнасяйки топли думи за Рада Казалийска. В словото си той споменава не само дейността й на учителка, но и добавя, че за населението на Родопа планина тя е „боркиня, предана на великото дело“… Той нарича Рада Казалийска „неоценим бисер на Родопа“. Словото на архимандрита е подчертано затрогващо, защото говори за една жена, посветила живота си за благото на своя роден край. „Ние днес се сбогуваме с тебе, но никога не ще се разделим с тебе, защото имаш своето кътче в сърцето на родопчанина“.

Из книгата „Рада Казалийска” на Мария Антонова