На мегдана на родопско село – Фестивал на терлика ... под звуците на Паганини, Моцарт и Бетовен

Публикувана на 29.08.2017 | 21:10
2158 прочитания
Автор: Теодора Илиева
Снимки:Радост Николаева
Снимки:Радост Николаева

​В кърджалийското село Дъждовница на 3 септември ще се проведе 11-тото издание на традиционния Фестивал на терлика. Фестивалът в родопкото село започва през 2006 г. по инициатива на Арт движение "КРЪГ" и млади творци от различни европейски страни с подкрепата на Община Кърджали.

За идеята разказва Радост Николаева - основател и директор на Арт движение "КРЪГ": „Този празник измислихме случайно. Преди години имаше една много хубава американка, която  дойде като доброволка при нас,  за да да помага по един американски проект. Вместо шест месеца, тя изкара едва два. Един ден дойде в офиса в София и заяви, че повече не може да живее в това село. Предложих й да изследва нещо, дори книга да напише, за която ще й съдействаме да се издаде, например

„Една американка в турско селце в Родопите“. Предложих й да се сближи с хората там, казах й, че техните къщи винаги са отворени за всички, които идват от чужбина, а тя ми каза: „Аз ходя, но там няма нищо, само едни терлици!“ И всъщност така тя ми подари идеята за този празник. По-късно ние започнахме да разглеждаме и проучваме терлиците и установихме, че те присъстват във всеки чеиз и в невероятни комбинации. Правят се едни пана от тях и те изглеждат като цъфнали цветя – художествени концепции от терлици. Ние създадохме цяла магия около това, цяла мистерия! Селата се вдъхновиха да правят празници, но в тях има прагматизъм. Например, прави се Фестивал на краставицата, за да се продават повече краставици, докато ние сме наопаки. В някоя степен той дори е безсмилен, защото терлика не е модерен продукт, но ние по-скоро търсим в него цялата одухотвореност и развиваме чрез него една култура, една празнична традиция и това е магията на нашия празник. Това е като душа, той се предава от поколение на поколение. Той е като вечно жива нишка, която свързва хората, а терлика е просто един продукт на тази нишка, която върви по хората и се предава. В селото казват, че скъсани терлици не се хвърлят. Разплитат се и се заплитат в нови комбинации като символ на безкрайността на самия живот. И разплетените дрехи не се хвърлят, защото и те се превръщат в терлици“.

Всяка година събитията и темите по време на фестивала са различни и децата израстват със спомените от него. За втора поредна година той присъства и в Националната програма за честванията на Европейските дни на наследството ’2017, национален координатор на които е Министерството на културата. Тазгодишната тема на Дните в цяла Европа е „Наследство и природа: пейзаж от възможности”. С избора на европейската тема се съобразиха и организаторите на фестивала в Дъждовница. Ще бъде показан импровизиран музей на открито със сечива, текерлеци и гьобели, игли за низане, пунгия от кожа за нарязан тютюн, архивни документи и фотографии, както и музейни копия на двете банкноти с тютюноберачки на БНБ – 500-левова от 1948 г. и 200-левова от 1951 г.  Гостите ще видят и 3-метрова артинсталация на тютюн на площада.

На празника тази година ще има гости от САЩ, а като участничка и изпълнителка ще присъства и световноизвестната контрабасистка проф. д-р Петя Бъговска от Националната музикална академия, носителка на престижни награди от български и международни конкурси. Ще свирят и млади музиканти от екипа на Арт движение „Кръг“. „Това е един голям подарък на съдбата, защото една световноизвестна контрабасистка,  която почти не живее в България, ще дойде и ще свири на най-неподходящото място – на селския мегдан едни класически произведения на Паганини, Моцарт и Бетовен. Това го правим винаги, за да свалим рамката на един фестивал, посветен на терлика, което не се продава и по принцип е една безмислена вещ, но го има във всеки чеиз. Има страхотни направени пана от терлици, които се подаряват от семейства на семейства, от стари на млади, но иначе по терлици никой не ходи“, каза още Радост и допълни, че всяка година имат различна концепция.

„Една година се появиха мъже с 298 плетени от тях малки терличета. Поне така твърдяха и ние до ден днешен вярваме, че мъжете на селото са изплели терличета, които стоят сега като една артинсталация в арт къщата в Дъждовница и всички ги гледат.

Друга година имаше друга атракция от мъжете. Те се престрашиха и излезнаха на площада да плетат публично. Беше много весело!

Поканиха ни в световноизвестния експозиционен ExCell център в Лондон, за да представим нещо специфично за района и аз реших тогава  да покажем един изплетен от 18 кг. вълна терлик, дълъг 3,5 м, който беше показан по-рано на фестивала. Представихме и  историята му и снимки около празнуването . Много интересно беше, защото там спираха хора от всички националности.

Една година бяхме направили 4-метрова торта, във форма на терлик, която тежеше 300 кг. Децата бяха много щастливи. Хора от съседни села се обаждаха, за да им запазем от „терлика“.

Друга година по време на фестивала представихме българо-турски проект с наши колеги от Одрин.  Направихме едно фотоизследване за старите занаяти в Одрин и Кърджали. Направихме голяма изложба на открито, в която се включиха  48 занаятчии на забравени занаяти.

Миналата година на 10-тия юбилей на изданието бяхме замислили да повозим децата от селото в една каручка. С каруца в миналото хората са превозвали тютюна и цялата си продукция. Бяхме си подсигурили един много хубав кон, но нещата се объркаха и не го докараха. Тогава впрегнахме кметът на кърджали Хасан Азис и още 10 кмета да теглят каручката с децата.

Така че, всяка година има някакво събитие. Всичко се прави на доброворни начала, без никакво финансиране от държавата. Никой не печели от този фестивал.  Селото е с турско население и от години не получава никакво финансиране от български държавни инситуции, въпреки, че знаят колко е интересен фестивалът. Ние съществуваме само чрез подкрепа от чужбина, на партньори от света. Колкото и да е странно!“, разказва Радост.

Както винаги досега, фестивалът в Дъждовница, който тази година се пада на третия ден на големия празник Курбан Байрям, ще завърши с празничен кешкек в местната джамия.

Както винаги досега, ние продължаваме, колкото и да ни е трудно!“, казват организаторите.

Image title Image title

© Родопчани