Петте най-симпатични черти на родопчаните

Публикувана на 04.05.2017 | 17:14
14916 прочитания
Автор: Нели Иванова

СЪРДЕЧНИ ХОРА. Ако за германците се говори, че са трудолюбиви и точни, за французите - романтични, а англичаните имат своето тънко чувство за хумор, то „запазената марка“ за родопската душа е БЛАГИЯТ ХАРАКТЕР.

 „Думаме хубавко“ би казала баба, а по-младите просто спазваме традицията да бъдем приветлививи. Посрещаме с добра дума, гощаваме, приютяваме, веселим и утешаваме.Острите реплики, зъбенето и съскането са по-скоро рядкост тук. (За сравнение чуйте какво се излива в един софийски трамвай след края на работния ден). Дали тази вродена благост се дължи на природата наоколо? „Живеете в картинна галерия“ бе казал някой от стотиците възхитени туристи и няма как онзи мек и плавен силует на планината, потопен в боровото зелено да роди дребнавост или зъл нрав. Като добавим и трудното оцеляване в суров климат (да садиш тютюн и картофи из чукарите е било поминък) не е чудно защо хората са привикнали на внимателни отношения помежду си. Особено личи по говора ни. Няма по-мелодична и нежна реч от родопският диалект.  „Галил дядо баба“ или думи като „шикалька“ вместо шишарка, „ножинька“ или „ръчинка“ вместо крак или ръка. Слово, родено от душата.

ВЗАИМОПОМОЩ

Кой друг, ако не комшията ще ти помогне в труден момент! Често в големите градове хората не знаят имената на съседите си от блока. Тук това не се случва. Съседът е част от семейството. Не, не става въпрос за бучката захар назаем. Нито за клюките на пейката. Нито за ракийка със салатка. Онова чувство за общност е особено ценно, когато си в нужда. Някога цялото село се е събирало, за да вдигне къща, да построи храм или да помогне на болен. Днес всяка една от дарителските акции в полза на хора в нужда обединява мало и голямо. Родопчанинът никога не  е оставал безразличен към болни, претърпели бедствие, пожар или нуждаещи се от помощ.

Родопчанинът е роден ДИПЛОМАТ. Войни ние не водим. С родопчанин трудно може да се разберете, ако крещите, хокате или критикувате. Ще ви подмине като крайпътен камък. Родопчанинът си мери думите, дори понякога е малко „тежък“, защото знае, че „казаната дума е хвърлен камък“.   Ако се вслушате в родопската песен и тя е в същия ритъм - бавна, плавна, без резки подвиквания и напеви. Така и танцуваме –  кротко и нагиздени. Като в живота - здраво хванти един за друг.

Родопчанинът уважава своите ТРАДИЦИИ. Семейството тук все още има дълбоки корени, възрастните са обект на грижа и уважение, а фамилните връзки не са разрушение въпреки емиграцията и обезлюдяването.

ГОСТОПРИЕМСТВОТО. Тук наистина сме царе. Който не е седял на нашата трапеза, той не е опитал родопски сарми, пататник и клин. Не си мислете, че това се случва навсякъде. Ако за един германец е в реда на нещата да уговори предварително посещението при собствените си родители, то за родопчанина всеки, който почука на вратата му, е добре дошъл.

И накрая. Да, има няколко НО, защото къде отиде циганката, дето ни хвалеше... Понякога родопчаните сме малко консервативни, трудно приемаме новостите и не сме напълно отворени към различията, въпреки присъщата ни толерантност.  Ах, да и...казах ли за трудолюбието. Но я по-добре да си пуснем „Торнал Тодю на гурбет“ и да седнем да повъртим чевермето ;)