Предание за моста на Мустафа паша

Публикувана на 05.11.2017 | 18:51
12266 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: svilengrad.bg
снимка: svilengrad.bg

​Мостът на Мустафа паша е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград. За него съществува интересно предание, което неминуемо ще чуете, посещавайки го.

Според преданието, Мустафа паша построил моста с цел да бъде от полза за хората, за които пресичането на реката представлявала истинска трудност. След като построяването на моста било завършено, турският султан, който прекарвал лятото в одринската си резиденция, дошъл да го види.

След като султанът видял красивия мост, останал изключително впечатлен и предложил на Мустафа паша да му даде четиристотин кесии с алтъни, които били нужни на Мустафа за построяването на моста.

Мостът бил много скъп на пашата и затова се смутил при предложението на султана, но въпреки това не искал да го огорчава и го помолил да му даде една нощ, за размисъл. Съгласил се султанът и оставил пашата да си помисли.

Не искал пашата да продава моста си, но се страхувал, че въпреки това, султанът ще му го отнеме. Затова решил да сложи край на живота си и по този начин да остави султана с вързани ръце.

Когато султанът научил за смъртта на пашата побеснял. В яда си той произнесъл жестока клетва: „Който пръв премине през моста, нека изгуби най-свидното, което има.“.

Клетвата, произнесена от султана, бързо стигнала и до жителите на града, а радостта им била помрачена. Никой не смеел да мине през моста, за да не бъде сполетян от нещастието.

Бащата на Мустафа паша бил много натъжен от случващото се. Синът му искал да зарадва жителите на града с построяването на моста, а днес той се издигал над реката единствено като знак за нелепата смърт на сина му и вещаещ лоша поличба за всеки, който мине през него.

Хората продължавали с мъка да преминават реката, строейки дървени бордове или преминавайки на другия бряг с лодка.

Дълго се чудил бащата на Мустафа какво да направи, за да изпълни желанието на сина си и мостът да изпълнява своята истинска функция. Единственото решение, което успял да намери е да мине през моста, така или иначе вече бил изгубил най-свидното – своя син, поне желанието на покойния щяло да бъде изпълнено.