Родопчанинът, преследвал американската мечта

Публикувана на 28.10.2018 | 22:35
3567 прочитания

29-годишен родопчанин е живо доказателство, че на прехода в страната му се вижда краят и че точката му ще бъде сложена от неговото поколение, пише "Марица". Николай Николов дари преди броени дни община Мадан със специализирана техника за поддържане на зелените площи в родопския град. Младежът има превратна съдба, която го завежда в страната на неограничените възможности и му дава няколко бързи и болезнени житейски уроци. Така вместо да го направи невъзвращенец, го кара скоростно да помъдрее и да се върне завинаги в Родината. 

Маданчанинът като средностатистическо момче на планината отраснал "по родопски", завършва в СОУ "Отец Паисий" в града, след това става студент в специалност "Макроикономика" в Пловдивския университет "Пайсий Хилендарски". 

"През 2012 година заминах за САЩ на студентска бригада и не се върнах. Така и не завърших тук специалността. Шест години работих, започнах като чистач в един сервиз, станах след това механик, оттам взех книжка с право да управлявам камион и се качих да карам товари. И с тези темпове, с които се трудех, ми предложиха да си купя камион, взех го, след три години вече имах три камиона. А преди два месеца тъкмо ги изплатих и ги продадох, и се прибрах в България", казва лаконично Николай. 

Разказва обаче, че всъщност българи му помогнали, защото го видели да изнемогва. "В интерес на истината ме взеха на работа не толкова, защото имаха нужда от мен, а тъй като видяха, че работя като момче за всичко. Взимах на седмица в началото по 325 долара, което за Чикаго е под жизнения минимум, тоест 1300 долара се падаше за четири седмици заплата. И като видяха как работя, за два месеца ми направиха заплатата на 2000 долара, а след това се качих на камион. А там вече е друго, взимаш по 40 цента на миля, когато караш за някого, тоест получаваш на седмица по 1300 долара. А когато имаш свои камиони, вече е съвсем различно", споделя Николай.

Бързо обаче научава, че живота там с едната ръка дава, ала с другата търси цената за това от теб и тя е много по-голяма от даденото.

"Америка дава пари, ако работиш, ако не си мързелив, но ти взима всичко останало - щастието, младините, хубавото време... Америка е само за пари и да видиш свят", казва родопчанинът.

За прозрението му помага трагедия, която го разтърсва тази година. "Един ден се събуждаш и осъзнаваш, че живееш лъжовен живот, че не е правилен, и изведнъж мирогледът ти става различен, животът ти също. През април стана катастрофа с мотор в Хасково и за жалост брат ми беше мотористът. Брат ми вече го няма. Тогава осъзнах колко заблудено живея, че това, което гоня, не е най-важното в живота. Близките хора са най-важното. Тези, които имаш, и които си изоставил и ги наказваш, за да правиш пари. Разбираш, че си се превърнал в машина за пари. Брат ми беше основен камък в темела на сградата, дето исках да съградим. И когато той си отиде, за мен цялата сграда нагоре се разклати, целият ми живот се преобърна. Тогава осъзнах, че моето място вече е тук, защото преди имаше на кого да разчитам и моите родители имаха на кого да разчитат. Докато сега, когато него го няма, трябва да съм аз и за родители, и за деца, и за всеки, казва Николай. 

И признава, че още не е преживял трагедията и болката от загубата и не вижда как би я потушил, но лечението на душата си търси в родината. Категоричен е, че ще остане да работи в България. 

"Сега проучвам с какво да се занимавам, имам някои идеи в главата и се чудя към какво да се насоча и в какво да инвестирам. Нямам намерение да работя за заплата, защото съм човек, който обича да създава нещо. Бих инвестирал и в Мадан, ако има някоя оферта, в която да има смисъл и да излиза математиката и логиката да се инвестира. Защото един бизнес трябва да носи печалба, да се занимаваш с бизнес само да кажеш, че си бизнесмен, няма смисъл. А и знам какво е да работиш за някой, какво е да работиш за себе си и какво е да работят за теб", казва родопчанинът.

Това, което обаче не може да проумее, е защо отвъд океана българинът е страшно работлив, а е мързелив в родината си. "Ако младите си мислят, че в чужбина всичко е розово, са в голяма заблуда. Ако и тук се трудят колкото в чужбина, България ще процъфтява. Защото, ако сметнеш там колко часа работиш и колко заплата взимаш, тук, ако работиш на две места, пак ще живееш по-добре от чужбина. Да не си правят излишни илюзии, че зад границата е по-лесно. Не е така, там се бачка като вол. Тук, ако се работи колкото в чужбина, всеки ще е добре", казва той. 

А и маданския въздух, според него, никъде го нямало. Като шофьор на камион обиколил САЩ стотици пъти от единия край до другия, ала щом си дошъл тук и си поел въздух, душата му се усмихнала.

Заради голямата си любов към Мадан той дарява на Общинското предприятие „Благоустройство на територията” в миньорския град тракторна косачка, което ще направи косенето на тревата по-лесно, бързо и качествено. Освен тракторчето, Николай подари още две моторни косачки и машина, с която ще се почиства окосената трева. 

„Градът няма нищо общо с онзи отпреди 6-7 години, когато заминах за Америка. Тук личи, че се работи много, и мисля, че е редно всеки да допринася за развитието на Мадан", казва родопчанинът. 

Той предложи брак на красавицата от Мадан Дениса Бойкова на 30 септември под лъчите до морето в Санторини.