Родопска емоция в триста думи

Публикувана на 21.02.2019 | 19:21
1558 прочитания

​Написано от вас: 

Здравейте! Не зная до колко човека ще стигне този текст, но искам да споделя своите „размисли и страсти” относно Родопите!

      Източните Родопи са приютили в полите си най-слънчевия град в България, най-зеления град със своите три огромни парка, разположен на двата бряга на река Арда. Град Кърджали – там съм родена аз. Там остана сърцето ми! Защо остана ли?, защото от 30 години живея в гр. Несебър.

         Какво остана в ума ми обаче от това уникално и вълшебно място, в което мина детството ми! Цветовете на планината, мириса на гората и звуците на всяка живинка - всичко това, събрано в едно. Цветове, които са по своему красиви през всеки един от сезоните – зеленото на лятото, искрящо до болка бялото на зимата, нежните нюанси на розовите цветове по дърветата и жълтото на храстите през пролетта. Но есента…, това е картина, която всеки трябва да види поне веднъж през живота си. Родопите през есента са истинска магия, вълшебство, което те кара да искаш да се връщаш отново и отново. Сигурно няма цвят от палитрата, който да не се проявява дори в едно малко късче от планината. Палитра, която се променя пред погледа ти буквално за часове. Палитра, която започва от върха на дърветата и се стеле по земята като един шарен килим.

         Всяка есен, преди започването на учебната година, с родителите ми си правехме няколкодневен поход по поречието на р.Арда. Това беше най-чаканата почивка, най-чакания маршрут… Да правиш преход по такъв маршрут не може да се опише с думи – трябва да се преживее. От едната страна планината, в полите на която се чустваш сигурен и защитен, очаквайки да стигнеш до някоя огряна от слънцето полянка, а от другата – язовир Кърджали.  Язовира – това е другото нещо, което ще виждам, когато си затворя очите. Сигурно защото съм била малка, но тогава си мислех, че няма друго място с толкова много вода, която се вие като една красива синьо-зелена змия около брега и стига до язовирната стена. Нямаше ги и сегашните ресторанти и хотели, а имаше въдици, с които си ловяхме храната,  и с тате и мама се състезавахме, кой ще хване най-голямата риба, имаше гъби, които обожавах, изпечени на огъня на пръчка, задължително дрянова. Имаше…, имаше…… Какво ли не бих  дала да се върна в онези времена, когато имаше живот изпъстрен с живи картини, когато можеш да видиш и да чуеш природата, нямаше интернет, мобилни телефони и всякакви джаджи, с помощта на които получаваш тази информация.

         Там остана сърцето ми, там се връщам в спомените си и когато пътувайки към родния град стигна до един определен завой и видя пред очите си целия град, тогава нищо не може да спре сълзите ми…  

Споделете вашите впечатления, емоции и изживявания от Родопите на: rodopchani@abv.bg