Родопски мохабети: Бръснарски неволи

Публикувана на 30.11.2017 | 13:15
1343 прочитания
Автор: Наталия Кехайова

​Изкàрах си живòтас мèжду чèтрине двàра* в градòн. Па цел ден бех в бръснàрницана и у дамà ле кòлкуну преспàвах. Ле хỳбаву, че ми са лàха* крòтка женѝца, òти ако бèше баннà* дрỳга, да ейсè да си е тòрнала* сто пòте.

Наннòш* е папѝтах как тарпѝ ле да ма нèма, пък те ми рèче, че ѝма амỳт* агà ѝзлеза в пèнсия да си сьòнна на

партàльесу* и бàре* на стàри гадѝни да сме зàедну. Те не знàеше, че и йе гу хèсабем* ейнѝ* и каквò ли щèше да хи стàне дрàгу, агà научèше.

При мèне бèше зафàтилу* еннò млàду мòску*, на катрòну* хèсабех да му òставе под нàем бръснàрницана – 40 гадѝни съм градѝл ѝме, жухàн* людье дахòдат, пък и вòтре
партàльесу* и бàре* на стàри гадѝни да сме зàедну. Те не знàеше, че и йе гу хèсабем* ейнѝ* и каквò ли щèше да хи стàне дрàгу, агà научèше.

При мèне бèше зафàтилу* еннò млàду мòску*, на катрòну* хèсабех да му òставе под нàем бръснàрницана – 40 гадѝни съм градѝл ѝме, жухàн* людье дахòдат, пък и вòтре
ѝма сѝчку, кинàну трèбва на едѝн бербèрин*. Хесабèх едѝн месèц да е ваз мèне и сèтне да гу òставе самѝчек. Да, амà смèткисе ми излèзаха крѝви…
Пòрвиен дèн не мỳ дàдах да фàти* нѝ нòйци*, ни бръснàч. Кàзах му сàму да налѝва тòпла вòда в ибрѝкан*, да мѝе главѝне на клиèнтине и да ма гльòда кинà* прàвем йе*. Той уж бèше учѝл, ама йè не фàтах йèтце вèра... Кàзах му, че еннò е да си гу учѝл, дрỳгу е агà зафàтиш да гу рàбутиш.
На дрỳгиен ден му дàдах да абръсне едѝн чулèк. Ейнакòв*срам съм не брàл нѝкогаш. Ле с дапѝрането* на бỳзана и гу парèза. Зафàти ат дрỳгана стрàна и след мàлку пàк гу парèза. Умрèх òтсрама! Че агà зафàти да му са тресè ракòна на ейнвà дèте и йе ле рèках, че му срèза òбразан*. Фàтих му бръснàчен и му рèках да ѝде да си наквàси* òбразан и да излèзе за мàлку навòнка да му са паразвè главòна. Давòрших йе чулèкан и стотѝнка му не зьòх*. И как ѝначе?! До вечерòн дèттищену бèше кàту мỳха – ле разнàсеше ибрѝкан и си гльòдаше ле в нагѝне*. Агà* си превòдих и послèдниен чулèк, парỳках* млàдиен бeрбèрин и му рèках да сьòнне* на стòлан. Зафàтих да гу бръснам и да му дàвам акъли как да държи нòжен, че да не парèзва. На дрỳгиен ден му са втàсах*, че пак ше му дам да абръсне баннò.
Рàну на дрỳгана ỳтерна дòйде едѝн стàр чулèк. Папѝтах гу далѝ е каѝл* да гу абръсне млàдиес бербèрин. Каѝл бèше. Зафàти ейнòе и дордè йе да ѝдам ду чешмьòна, ейнѝ му бèше нашèрил òбразан, че акъл ми не астàна. Сàму чỳх как клиèнтан му рèче:
- Мòску, дай бàрем* и на мèне едѝн бръснàч, зам да мòчем* да са брàнем*…
Апрàвихме са нèкак с чулèкан, втàсах му са цел мèсец да гу бръснам, без да му зьòма стотѝнка. Пък с нòвиес бербèрин нèмеше хич да е льòсну, щèше да ѝма млòгу рàбута. Едѝниет мèсец за учèне - кàкту гу хесабех - стàна гадѝна… Ама бàре ли са научѝ да бръсне накрàен!

…Пък на мèне ле хỳбаву, че ми са лàха крòтка женѝца, òти ако бèше баннà дрỳга, да ейсè да си беше тòрнала сто пòте. Те изтърпе èще цèла гадѝна да хòдем кàта дèн на рàбута. Ама вèче излèзах в пèнсия и ейсè сме хàс кату млàди – не са аддèлеме един ат дрỳг па цèль день. Дàже кàта недèле, агà вòрем при мòскуну да ма бръсне, е вòдем с мèне…

 Речник:

двàра – стени
са лàха – случи се, падна ми се
баннà – някоя
тòрнала – тръгнала
наннòш – веднъж
амỳт – надежда
партàльесу – дрехите
бàре – поне
хèсабем – правя планове, мисля
ейнѝ – така
зафàтилу – започнало
мòску – момче
катрòну – което
жухàн – много
фàти – хвана
нòйци – ножици
ибрѝк – чайник
кинà – какво
йе – аз
ейнакòв – такъв
дапѝрането – докосването
òбраз – лице
наквàси – намокри
зьòх – взех
нагѝне – крака
агà – като
парỳках – повиках
сьòнне – да седне
втàсах са – обещах
каѝл – съгласие
бàрем – поне
да мòчем – да опитвам
да са брàнем – да се защитавам