Родопски мохабети: Глупавият син си намира майстора

Публикувана на 18.06.2017 | 19:14
3267 прочитания
Автор: Наталия Кехайова
снимка: vesti.bg
снимка: vesti.bg

​Аткòле дечѝщана рèдчиш са стѝпали в учѝлище. Хòдили са, ле кòлкуну да научòт пòлна мàла да пѝсват, четòт и смèтат. Имèлу е жухàн* рàбута - пàсане на хайвàне, сèну, òтава*, титюн и за сѝчку трèбвали людйе. Сèлскиен изèт е бѝл галèм и не е астàвалу мейдàн за учèне.

В нàшна махалò имèлу едѝн Рàйчо, дèну бѝл самò дèте. Бубàйку му имèл амỳт* да гу стòри галèм чулèк, да гу изучѝ, да зьòме китàп*, не цель живòт да пасè хайвàне* и да тьòгли*.
И агà навòршил гадѝнине, превòдили Рàйчо на учѝлище. Рèдчиш гу нагàдали да хми памàга – хамèн* цèлана рàбута е вòршили стàрине. Пък и Рàйчо не гàлил да си дàва изет.
В учѝлищену ле падпѝрал чинòн и дурдè дàскал пѝсвал и дỳмел, на Рàйчо акълан все е бѝл дрỳгаде. Едвàм чèкал да свòрши чесòн и да ѝде да са паплѝчка в рèкана с пò-галèмине дечѝща… Имèлу дèне, хѝч и не стѝпал в учѝлищену – атхòдал в еннà стàра плèвне, пастѝлал си сèнце да му е мьòчку и лèгал. Излежèвал са е, дурдè мàйка му и бубàйку му са превѝвали гòрбаве па градѝни и ливàди. Тѝкал е ейнѝ хамèн цèла гадѝна. Баш в крàен, на Райчо му дашòл акълан, че ако не са стьòгне, ше трèбва да завтàре гадѝнана, пък бубàйку му научѝ ли, тайèгата му не мòрда.  Фàтил китàпене и зьòл да срѝче, да мòчи да смèта. Ама фейдò - нèма как за еннà недèле да научѝ енвà, дèну дрỳгине са учѝли цèла гадѝна. Не стѝга и енвà, ама да зьòме и учѝтелан да срьòщне бубàйку му и да му разпрàви как синòн чет-пат стѝпа в учѝлищену и нèма да завòрши. Агà чул каквà е рàбутана, му причернèлу. Вечерòн не кàзал нѝкина, не клèпнал* цèла нòщ. На утернòна тòрнал пòслет Рàйчо, видèл кадè хòди и кинà прàви па цèл дèн. Ваздòхнал тьòшку, àма не мỳ са прикàзал.
Атишòл у дамà му и разпрàвил сѝчку на женàна. Те агà, чỳла, байè паплàкала, òти на дрỳгиен ден е щèл да му е ѝзпитан за завòршване на гадѝнана. Падỳмили, пахесабѝли* кинà да стòрет, че бàре да не завтàре гадѝнана. Бубàйкуну рèкал:

-         То е йèсну, че акъл са с фунѝе не налѝва, àма и нèе с тèбе ѝмаме кабахàт*. Имèхме амỳт да са изучѝ, àма той не рàчи. Агà не рàчи, èй му ливàдине, èй му и хайвàнене. Ат ỳтре ше е ейнѝ!

На дрỳгана ỳтерна Рàйчо атишòл на ѝзпитан и през пòт са мòлил лè нèкина да му е флèлу в главòна, àма самѝчек си не вèрвал. След едѝн сахàт, бубàйку му бил зàд учѝлищену и не бѝл самѝчек. Нагадѝл еннò дèте да парỳка дàскалан да излèзе, агà свòрши ѝзпитан. Пакàзал са па еннò врèме ейнòе и зачỳдену папѝтал:

-         Каквò е ейтвà шѝле с тèбе?

Пък чулèкан му падàл зỳнкана*, с катрàно е бѝлу вòрзано хайвàнчено, и му рèкал:

-         Шѝлену е вòтре, пък ейсвà е да кòснеш* и да си затвòриш ачѝте!

 

Речник:
Жухàн – много
òтава - втора реколта сено
амỳт - надежда
китàп - диплома, книга
хайвàнин- животно
тьòгли – мъчи се
хамèн – почти
клèпвам – мигам
хесабѝ – мисли
кабахàт – вина
да кòсна – да похапна
зунка – нишка, въженце

© Родопчани