Родопски мохабети: На лов в мъгливо време

Публикувана на 23.11.2017 | 13:58
2882 прочитания
Автор: Наталия Кехайова

​Дòйде ли октòмври, в сòбута и недèле е нè за хòдене в баѝрен*. Ат тьòмну ду тьòмну гармьòт пỳшки и лàет кỳчета. Агà са стемнѝ па икиндѝе* в недèле, врит фàтат пòтен за калѝбана с нàвесан, къдèну йедòт и пѝет ду утернòна.

Мòен бубàйку* флèзе в сèлскаса дружѝнка ланѝ*. Баннòш* и йе гу слèдем, ама лè в недèлине, агà са збират на калѝбана.

Хàсъл* йе вòрем напрèш врит* – парачèну ми е  да нàпале òганен, зам агà дòйдат ловжѝене, да хми са е згарèл жèр и напрàву да мèтат мьòсону да са печè.
Напрèшнаса* недèле ма бèха парỳкали пак да ѝдам. Наклàдах хỳбавце òганен и ги зачèках. Йèтце гàлем да ги слỳшем, агà зафàтет да разпрàвет как са удрѝли галèму свѝне*, или дрỳг нèкаков хайвàнин. Те ѝначе
Хàсъл* йе вòрем напрèш врит* – парачèну ми е  да нàпале òганен, зам агà дòйдат ловжѝене, да хми са е згарèл жèр и напрàву да мèтат мьòсону да са печè.
Напрèшнаса* недèле ма бèха парỳкали пак да ѝдам. Наклàдах хỳбавце òганен и ги зачèках. Йèтце гàлем да ги слỳшем, агà зафàтет да разпрàвет как са удрѝли галèму свѝне*, или дрỳг нèкаков хайвàнин. Те ѝначе
хамèн* врѝт са тумрỳци*, амà агà абòрнат два-три фильжèна* ракѝйе, хми са развòрзват езѝцине.
Тамàн бèше зафàтилу да са стемнèва и кỳчетана са задàдаха. Паслет тех вървèха и ловжѝене. Напòлниха мàсана и врит зафàтиха да извàдат еннò-дрỳгу ат тарбѝне. Нàй-млòгу извàдиха шишè… Щèше да ѝма галèм мохабèт и то до гèч. След двà сахàте баннѝ вèче  спèха, падпрèти на мàсана. Дрỳги пък, дèну ѝначе не предумòват, бèха зафàтили да разпрàвет галèми рàбути. Агà па еннò врèме врѝт замълчèха и най-стàриен ат тех зафàти да разпрàве как са е изпрàвил срещỳ мèчка предѝшнана гадѝна. Агà са заслỳшех, напрàву ми са навòси дерѝеса*.

-         „Кàсу* мòес късмет нàдали ѝма баннò ат вàм!“- зафàти да разпрàве ейнòе. „Ейтàе ỳтерна такàва мòгла бèше слèла, че едѝн да дрỳг да вървèхме, пак нèмаше да мòжеме да са вѝдим. Стѝпаш и не знàеш къде стѝпаш. Па еннò врèме зафàти* евàш-евàш да са вдѝга и тамàн ми альòкна и зафàтих да са аглèвам къдè съм, агà че гльòдам двè стрàшни ачѝща гльòдат прàву в мèне. Ат енòлкува блѝзку не бèх вѝдвал жѝва мèчка. Зафàтих да пỳкам нагòре, бèльким ше са стрьòсне и ше избèга – ама  агà са лàха*. Дàже тòрна нах мèне. Как съм са йèхнал* на еннà барѝка, немòйте ма пѝта. Агà атвòрих ачѝсе, пòмнем, че мèчкана лежèше адòлу. Байè паседèх атгòре, пък мèчкана не мòрдаше. Престрашѝх са да слèзам. Агà стòпих на земьòна, кина да вѝдем – хайвàнинан са е удрѝл на едѝн òстър кàмен и главòна му квàчи в барỳга* кòрф*.“

-         „Вай, аку йè бех на твòйту мèсту, щèх да нàпълне пантòлесе!“ - рèче му мòен бубàйку. Пък стàрецан са насмè и каза:

-         „Ти на кинà мѝслиш, че са бèше пацỳнала* мèчкана?!“

 

Речник:

баѝрен – гората
икиндѝе – следобяд
бубàйку – баща
ланѝ – миналата година
баннòш – понякога
хàсъл – всъщност
врит – всички
напрèшнаса – предишната, миналата
хамèн – почти
тумрỳци – неразговорливи, мълчаливи
фильжèна – чаши
навòси ми са дерѝеса – полазиха ме тръпки по кожата
кàсу – като
зафàти – започна
ама агà са лàха – ама друг път
йèхнал – покатерил
барỳга – локва
кòрф – кръв
пацỳнала – подхлъзнала 

© Родопчани