Родопски мохабети: Обидената съпруга

Публикувана на 16.11.2017 | 11:50
11256 прочитания
Автор: Наталия Кехайова

Разчỳлу са, че гòбата е тòрнала* и врѝт* нарàмили хàркамине* и фàтили баѝрен. Палавѝнаса людье в махалòса едвàм чèкат да дòйде пòдзима*, че да затòкнат* нèкав лèв за зимòска. Браèни ат тèх рàбутет, дрỳгине ѝмат амỳт* ле на гòбана и берекетѝсват* за всèка стотѝнка. Тьòшку врèме дòйде, затвòриха фàбрики и рỳдници, ле еннò

дюлгèрству* астàна, ама и тò не ѝде òтръки на врѝт.

И ейнѝ – жèни, мòски* – врит рòвет шỳмана в баѝрен. Мѝжу* и мѝтца* и тè хòдет. Кàта* ỳтерна, èще па сабàх* зафàтат* да хлòпет* па висòце*, дурдè зберòт хàркамине*. Цèл мèсец хòдет па двà пòте в деньòт –

дюлгèрству* астàна, ама и тò не ѝде òтръки на врѝт.

И ейнѝ – жèни, мòски* – врит рòвет шỳмана в баѝрен. Мѝжу* и мѝтца* и тè хòдет. Кàта* ỳтерна, èще па сабàх* зафàтат* да хлòпет* па висòце*, дурдè зберòт хàркамине*. Цèл мèсец хòдет па двà пòте в деньòт –

дахòдат си па плàден*, кòснат*, апрàзнет хàркамине и пак да ги нèма. Ейсè ат двà-трѝ дèне мѝтца гу слèди ле ỳтерну. Сèтне си астàва вòтре, зам да нагадѝ* вèчера и прòгима* и планѝна* за дрỳгиен дèнь. Вечерòс нахесабѝх* да са кàчем, да ги вѝдем, че байè дèне не са бèхме вѝдвали. Вòтре мирѝшеше йèтце* хỳбаву – на патèтив клѝн*. Мѝтца тамàн гу атсỳна* ат варѝлуну* и гу клàде* да стѝне. Падỳмихме, пахвàли са, че ейсàе гадѝна байè парѝ са изкàрали и ле ат гòбана ше платьòт да хми дакàрат 10 кубѝка бỳкави дòрвье и ше хми астàнат да тѝкат* и зѝмаса. Пък прелèтка са стèгат нах градòн – ейтàм ше плàтат квартѝра и двамѝнана ше трòсет рàбута, òти не мòже ейси да са живè пòвече.
Тамàн изпѝхме па едѝн фильжèн* чей и мѝжу си дòйде. Мѝтца рѝпна* катỳ млàда невèста да гу пасрьòшне. Агà наредѝха щàгине в сачèкан*, дòйдаха да йедòт. Мѝтца наредѝ сафрòна кату за гòстье и клàде в средè тавòна с клѝнан. Апьòна* препèченана стрàна нах мѝжу, òти знàеше, че тòй ейнѝ гу гàли*, присỳна* му и панѝчкана с агỳртен*, òти знàеше и че гàли да гу прийèда. Йèтце ми бèше дрàгу да е гльòдам - ат 15 гадѝни бèха жèнени, пък мѝтца èще си бèше кату млàда невèста. Мѝжу натòчи байè пòте ат тавòна, агà че па еннò врèме спрè да йедè, пресьòгна са към тавòна и измòкна едѝн кòсъм. Че кату са нагрòчи* и кату зафàти* да хи рỳка*:

-         Ашмàци* в ейсàе* кòща нèма ли, как та е нè срàм?!

Стàна хи бàлну* на мѝтца, òти вмèсту да хи речè берекèтвертсам, че е стòрила цел клѝн, или понè да си замалчѝ за кòсъман, мѝжу хи са нарỳка. То баннòш и с кòрпа да си, пак мòже да си пàнне в йèденену. Стàна мѝтца ат сафрòна, изсỳка* си сòлзине и му рèче:

-         Агà са ажèнихме ми разпрàвеше, че цèлата ше ма изедèш, пък ейсе кинà стàна – и едѝн кòсъм си нè каѝл* да пагòлнеш ат мèне…

 

Речник:
тòрнала – тръгнала
врѝт – всички
хàрками – кофи
пòдзима – есен
затòкнат – заделят
амỳт – надежда
берекетѝсват – благодарят
дюлгèрству – строителство
мòски – мъже
мѝжу – чичо
мѝтца – стринка
кàта – всяка
сабàх – преди изгрев
зафàтат – започват
да хлòпет – да вдигат шум
висòце – отгоре, на горния етаж
плàден – обяд
да кòснат – да хапнат
да нагадѝ – да приготви
прòгима – закуска
планѝна – обяд
нахесабѝх – реших
йèтце – много
патèтив клѝн – пататник
атсỳна – отстрани
варѝлу – плоча на печка на дърва
клàде – сложи
да тѝкат –да живеят
фильжèн – чаша
рѝпна – скочи
сачèк – коридор
апьòна – дръпна
присỳна – приближи
агỳрт – кисело мляко
нагрòчи – ядоса се
зафàти – започна
да рỳка – да крещи
ашмàци – тензухена кърпа за глава
ейсàе – тази
бàлну – мъчно
изсỳка – избърса
каѝл – съгласен