1568800130Nowa

„Руфинка болна легнала“: Печал и вдъхновение в най-тежката родопска песен

Публикувана на 08.07.2017 | 13:05
21960 прочитания
Автор: Л. Чаушева
Кадър от филма „Краят на песента“
Кадър от филма „Краят на песента“

„На това отгоре Алито имаше хубав глас и пееше песни като никой друг. Хелем една песен имаше „Руфинка болна легнала!“. Като запееше тая песен и гласът му са проточи над ливадите и нивите, косачите спираха да косят, жетварите спираха да жънат, гласа му да послушат. С тая песен той много сърца разигра, между тях и на Джинкова Фатма от Козлука. Тя го искаше, но баща й я не даваше за аргатин. Против бащината воля Фатма щеше да пристане на Алито и си нарекли ден и час, без сиромашкият Али да знае, че орисницата му е нарекла вместо „бяла Фатма с черните очи“ — дървета и камшици по гърба.

Арамия стана Алито, търсеха го под шумка и сламка, ала не забрави тая песен: беха го чували да я пее в пущинаците и се говореше, че по тая песен старшията от Белица му стъпил в дирите и го ранил и дори убил.“ 

Из разказа „Ибрям Али“ на Николай Хайтов

 Не може да се подкарат родопските песни - било на събори, надпявания, било на гайдарски надсвирвания или приятелски срещи на родопчани, и да не се стигне до „Давай „Руфинкината“…

 

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал една стара майчица.
Чешка и вода даваше
и си Руфинки думаше:
- Руфинко, мила дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
- Майчинко, мила и драга,
не ми е мила рубана,
ни ми е мило либено,
ам ми е мила диньоса,

че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.

Image titleСнимка на село Попрелка: www.smolyan.bg

Историята отвъд думите

Според предания песента датира отпреди век и половина, когато в смолянското село Попрелка в Родопите, разположено в горното поречие на река Арда, живяла мома на име Руфие Чакалова. Красива и работлива девойка била. Сгодила се за левент от съседната махала Надарци – Асан Кичуков. Ненавършила още 20-ата си годишнина обаче, на прага на младостта и семейната любов, тежка болест споходила Руфинка. Починала пролетта. На погребението майката на Руфие засадила на гроба й бяла кандилка. След тежката загуба близките й се изселили в Турция и днес няма нито един потомък на Руфие Чакалова в околността. Но печалната съдба на младата девойка тогава местните увековечили в песен, която е още жива. И много повече – любима е на поколения родопчани и българи.

А днес в почти обезлюденото родно село на Руфинка още помнят кое е гробното й място. Дори наскоро местни активисти облагородяват гроба и поставят надгробен гранитен камък с името на покойната Руфие Чакалова, като от другата му страна е изписан текстът на Руфинкината песен. 

Image titleСнимка:  www.smolyan.bg

Жителите на Попрелка разказват за мистериозно явление – и днес на гроба пролетно време цъфти бяла кандилка, но само на Руфинкиния гроб вирее и расте това цвете. Никъде другаде в селото.   

                  

„Руфинка болна легнала“ – печална, но вдъхновяваща

Печална е Руфинкината песен, но много вдъхновяваща. Преди повече от 50 години е направен първият запис на родопската песен в изпълнение на Георги Чилингиров. Тежка песен е тази и много трудна за изпълнение, и предизвикателна. Неслучайно Чилингиров, сам родопчанин от родопското село Аламидере (днешно Полковник Серафимово), още приживе получава прозвищата „Патриарх на родопската песен“, „Войвода на родопската песен“, „Доайен на родопската песен“… Със сигурност зад тези признания до голяма степен стои и емблематичното му изпълнение на песента за Руфинка.

Но песента се явява вдъхновение не само за изпълнителите й.

През 60-те години на миналия век точно „Руфинкината“ песен става вдъхновение и на писателя Николай Хайтов да напише един от „Дивите разкази“ – „Ибрям Али“. 

Image title

Няколко години по-късно по разказа е сниман филмът „Краят на песента“ (игрален филм от 1971 година на режисьора Милен Николов). Ключов в него е моментът, в който актьорът Васил Михайлов в ролята на главния герой Ибрям Али изпява „Руфинка болна легнала“. Изпълнението на песента във филма популяризира Руфинкината песен и днес много хора я свързват именно с него.

Безспорно много силно е въздействието й – подобно на „Въз подзиме съм легнала“ и Руфинкината песен влиза в дяла на родопските песни за болестта и за смъртта. А точно тези носят най-силна емоция, докосват душата на слушащия най-трайно.

Ако направим дори най-повърхностно сравнение ще видим колко еднакъв е сюжетът на двете родопски песни – за младия живот, отишъл си без време. 

Image title

„Руфинка болна легнала“ се оказа вдъхновяваща и за най-младите сред творците. През изминалия месец юни тази година Русенската филхармония представи премиерно симфонични вариации на Денислав Томов върху култовата родопска песен.

Творчеството на Чилингиров като цяло пък стана вдъхновение за първия Национален фолклорен събор „С песните на Георги Чилингиров“, който се проведе само преди дни в родното на изпълнителя село Полковник Серафимово.

 

Вместо заключение

Image titleСнимка: www.discogs.com

„Не ме е страх, че един ден няма да съм жив, а ме е страх, че няма да мога да пея! Искам да науча млади хора и да знам, че съм оставил нещо на този свят!” – това казва Майсторът на родопската песен Георги Чилингиров преди повече от 40 години.

Дали ще е спокойна душата му?! Много вероятно. Защото една песен с история, за чието запазване и предаване на поколенията, той пръв дава своя принос, продължава да пише историята си и днес. Историята на „Руфинка болна легнала“ продължава да се развива във все по-нови и интересни направления. А ние, като родопчани, може само да се радваме и да се гордеем много – с богатото фолклорно наследство на Родопите и най-вече – с произхода и с връзката си с тази магична планина.