Широка лъка – пазител на архитектурата, културата и фолклора на Родопите

Публикувана на 02.06.2017 | 16:50
9169 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: trio.bg
снимка: trio.bg
снимка: bghoteli.eu
снимка: bghoteli.eu
снимка: my-bulgaria-land.blogspot.bg
снимка: my-bulgaria-land.blogspot.bg

​Широка лъка е родопско село, известно с богатата си история. Автентичната архитектура и чистата природа придават на селото един невероятен, запомнящ се облик, който привлича множество туристи.

Село Широка лъка се намира на 1060 метра надморска височина, в близост до градовете Смолян, Девин и Пампорово.

Селото е известно най-вече със своите автентични родопски къщи от които най-емблематични са Згуровската, Учиковската и Григоровската. Друга интересна забележителност тук е църквата „Успение на Пресвета Богородица“, която според преданията е построена само за 38 дни.

Смята се, че църквата е изографисана от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. В близост до църквата се намира и най-старото родопско училище, построено през 1835 година.

Освен със запазената си автентична архитектура, Широка лъка е известна и с песните, съпроводени от каба гайда. Това е едно от селата в които се е зародила родопската песен. Уникалното обаче е, че тук тя се развива и до днес.

През 1971 година в Широка лъка се основава Средно музикално училище, което днес се нарича Национално училище за фолклорни изкуства. Тук талантливи ученици от цялата страна се обучават по специалностите народни инструменти и пеене и български народни танци.

Освен с неповторимия си облик, Широка лъка впечатлява и с множеството природни богатства и феномени, разположени наоколо. Посещавайки Широка лъка, може да видите скалните феномени Момата и Главата за които местните с радост ще ви разкажат интересни легенди.

Недалеч от селото се намират и пещерите Ягодинска, Дяволското гърло и Ледницата. От селото тръгват и разнообразни туристически маршрути.

Широка лъка е обявена за архитектурен и фолклорен резерват и е част от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

© Родопчани