1575982845Nowa

Случка от пограничните райони в Родопите

Публикувана на 07.01.2015 | 12:01
1486 прочитания

Едно време в Родопите животът си беше доста по-различен от този из вътрешността на страната, особено в пограничните райони. Именно в тези райони навремето сериозно влияние си оказваше политиката на специално отношение към населението.

Има много случки от бита на хората, свързани с предизвикателствата на районите от 1 и 2 гранична зона. В тези зони придвижването не беше съвсем свободно. Имаше си специален ред, по който хората се движеха из района. За жителите на този район се слагаше специален щемпел в паспорта, който осигуряваше право на преминаване и движение в съответния район.

Често преминаваха проверяващи и служители, които се грижеха за реда в пограничните райони.

Има една история от преди 30-тина години, която нашумя по онова време. Самата случка илюстрира доста добре обстановката, която битуваше тогава по тези места.

През онези години от по-големите населени места, където имаше читалища и киносалони, служителите ходеха из махалите наоколо и прожектираха филми, за да бъде киното по-достъпно за всички хора. От едно погранично село всяка седмица поне веднъж служител от читалището ходеше в едно близко селце. Често обаче автомобилът, с който ставаше придвижването, се повреждаше и човекът използваше обществения транспорт. За пристигането в селцето проблемът се решаваше, но понеже прожекциите обикновенно почваха късно, след приключването им вече нямаше автобус за връщане. Това обаче не пречеше на хората да ходят по работа, те ходеха много и пеша. И така един ден след края на прожекцията човекът си тръгва пеша. Вървейки по пътя, го застига един джип, а по онова време се знаеше, че с такива джипове УАЗ се придвижват и от "Гранични войски". Нашият човек помахва с ръка и джипа спира. Като приближава, вижда, че джипът е военен, а вътре има шофьор в униформа и един цивилен. Човекът се качва и казва за къде пътува, тъй като след около 3-4 километра има разклон и той не знае джипът за къде върви. В една от посоките има само гранична застава, а в другата е селото. Джипът потегля. Вътре цари неприятна тишина. Никой дори не се обръща назад, за да погледне към него, дори те самите не говорят. Когато стигат до разклончето, те тръгват в посоката към заставата, а не към селото. Нашият човек извикал да спрат, щото той е тръгнал към селото, но те дори не се обръщат, а продължават. Човекът опитал още няколко пъти да им каже да спрат, за да слезе, но те не го слушали, а дори още по-настойчиво продължили напред. Тогава той се притеснил и се зачудил какво да прави... и като се сетил, че след малко ще навлязат в пустошта към границата и там може да бъде обвинен, че е решил да премине границата, или още кой знае какво да му направят, се притеснил още повече.

Хората от пограничните райони знаеха, че там, на границата се случваха такива неща. Има хора, лежали в затвора с обвинения, че са искали да преминат границата, а в същност причината, заради която са се озовали на границата, е съвсем друга. Доста страховити неща се говореха за така наречените по онова време "Деветки". Това са служители, които правеха тайни проверки и секретни операции в пограничните райони.

И така нашият човек решава да рискува и изскача от джипа. Като се хвърлил в тъмното навън и се претърколил по пътя, малко след това джипа спира, а той се изправя и побягва в обратната посока. След като изхвърлили от джипа багажа, който носел нашия човек, те потеглили и отпрашили към границата. Така нашият герой се връща, взема си багажа и се прибира изтормозен и изплашен вкъщи. Доста време трябваше да мине, за да се съвземе и осмели да разкаже случката...

© Родопчани