1582232133Nowa

Татул – докосване до древността

Публикувана на 13.06.2017 | 12:20
5113 прочитания
Автор: Селвина Топалска
снимка: seebulgaria.net
снимка: seebulgaria.net
снимка: kart.bg
снимка: kart.bg
снимка: seebulgaria.net
снимка: seebulgaria.net

​В скалите на Родопите дълбок отпечатък са оставили нашите предците. Те стопанисват множество гробници, ниши, храмове, олтари, дори и цели градове, изсечени от някога обитавалите тези земи траки.

Подобно на древният древнотракийски град Перперикон, Татул представлява светилище, изградено от обитателите на Родопа планина през VI – I хилядолетие преди Христа.

Смята се, че племето Беси построило и използвало и двете светилища, между които разстоянието е около 50 километра, като изминавало пътя между тях пеша, вървейки по долината на река Арда за около 3-4 часа.

Според предположения на изследователите тук е гробът на легендарния певец Орфей, въпреки че той често е смятан повече за митично, отколкото за реално същество.

Светилището Татул е изградено на висок хълм, в близост до слънцето, което е неприсъщо за погоребенията в тази епоха, тъкй като те се извършвали в могили под земята. Това още повече кара изследователите да смятат, че тук е погребан някой знаменит цар или много важен човек, какъвто бил Орфей.

Първите сведения за свещени ритуали, извършвани на Татул датират от каменно-медната епоха, когато скалите още не били оформени и хората поставяли своите дарове за почитаните от тях богове директно върху камъка.

За първи голям разцвет на светилището се смята периода XIX-XI век преди Христа, когато са оформени пирамидата, гробниците върху нея и улиците, по които се минава в култовия комплекс, заедно с множеството олтари и ниши в скалите.

Издялано каменно стълбище в източната част на светилището води до коридор, затворен от каменни блокове, който някога бил използван за преминаване на жреците. След него следва второ стълбише, водещо до главния олтар, който е централното място за жертвоприношения в чест на бога Слънце, пред който се намира и гробницата на Татул.

Гробницата представлява пресечена пирамида, която в различните епохи била надграждана и оформяна от хората, които използвали светилището. На върха на пирамидата се намира издълбан четириъгълен саркофаг, ориентиран на изток.

Върху южната страна на пирамидата е издялан и втори саркофаг, върху който е изграден свод под формата на арка.

В близост до пирамидата се намира храм-мавзолей, построен от тракийски аристократи през III-I век преди Христа, от който до наши дни са останали няколко стени, достигащи завидните 6 метра височина. Храмът е изграден от прецизно оформени каменни блокове, които са скрепени без спойка.

По-късно около светилището е изградена масивна подпорна стена от суха зидария. Тя затваря северната и западната страна, като по този начин укрепва и защитава религиозния комплекс, а на много места служи и като подпорно съоръжение.

С появата на Християнството по нашите земи Татул коренно променя предназначението си. В периода VI – XII век светилището се използва като вила от различни византийски аристократи.

През XII век светилището Татул бива изоставено до средата на миналия век, когато археолози се заемат с проучването, а по-късно и възстановяването на това мистично място, което ни дава сведения за живота на предците, за техните култура и вярвания.

© Родопчани