Тракийско светилище и крепост "Дженевра"

Публикувана на 10.01.2018 | 23:57
4701 прочитания

Тракийско светилище и крепост в местността "Дженевра" се намира на връх "Манастира", на 1.4 km североизточно по права линия от язовирната стена на язовир Дженерва. Уникалният тракийски храм е разположен в местността Дженевра на около 1700 m надморска височина. Според специалистите той е от III век пр.н.е., от времето на Филип V. Храмът е обслужвал племето беси, което е населявало тази част на планината. Неговите жреци в продължение на много векове са владеели и прочутия в античността храм на бог Дионис. "От всичките 17 скални светилища, открити досега в Западните Родопи, това безспорно е най- голямото Освен това тук има и впечатляваща архитектура. Целият комплекс е заемал площ от около 2 декара, а култовата част е оградена с монументален крепостен зид с дебелина 2 m и също толкова висок, изграден в циклопски стил от огромни каменни блокове, без спойка. Зидът е двулицев с пълнеж по средата от по-малки камъни. Общо дължината на зида е около 150 m", обяснява д-р Кисьов. Според него този начин на строителство е характерен за ранното тракийско строителство, при което са използвани техники, аналогични с тези на микенската култура. Прави впечатление, че някои от каменните блокове на светилището са прецизно обработени, все едно с шлайф- машина. Към светилището са водили стълби, остатъци от които са запазени и до днес. Това е доказателство, че храмът се е посещавал непрекъснато за поклонения, а не само по празници, при това от голям брой хора. Подобна архитектура няма в нито едно от останалите култови места на траките, открити до ден днешен, твърдят археолозите. На самия връх екипът на д-р Кисьов е открил две сгради с масивни блокове за основи. По-голямата е с кръгла форма, а другата е правоъгълна. Във вътрешността им засега са открити множество фрагменти от култова керамика, включително и от съдове, достигали до 1,5-2 m височина. В кръглата сграда са намерени скални врязвания и останки от глинобитен олтар, украсен с геометрични фигури, щамповани с шнур. Откритите части на храма са идентични с тези от олтара, намерен преди години на Небет тепе в Пловдив. Огромният зид и олтарът напълно съвпадат с описанието на римския историк Макробий за светилището на Дионис, според който то е било с кръгла форма и е било опасано със зид, висок около два метра. Храмът е бил "отворен" към небето, т.е. е нямало покрив. В средата се е намирал олтар, върху който тракийските жреци са извършвали гадаенията си. Светилището е близко до открития през миналото лято античен път, чието трасе е използвано от Александър Македонски при похода му срещу Филипопол. Според учените една от най-ценните находки е керамиката тип "Цепина", която се свързва със съществуването на голямо централно светилище в Западните Родопи. То може да се свърже и с открития надпис в античния Пистерус край сегашното село Ветрен, който информира, че пътуващите търговци от Гърция за вътрешността на Тракия през Западните Родопи е трябвало да получат разрешение от бог Дионис. Това е още едно доказателство, че светилището на тракийския бог се е намирало в триъгълника между Батак - Пещера, Велинград и местността Дженевра. Въпреки всички съвпадения още е рано да се твърди със сигурност дали става дума за прословутото светилище на Дионис. Това може да се каже, след като да бъде проучен целият храм, коментира д-р Кисьов. Светилището е уникално! Разположено е на хълм с много стръмни склонове към своята билна част. На върха на хълма всред причудливите форми на скалите, е било построено тракийското светилище, като за неговото укрепяванe с голямо въображение е използван местния начупен релеф. На голяма част от скалите под мъховете се наблюдават всечени шарпани а на самия връх археолозите са разкрили известна част от самото светилище и олтара към него, които са изсечени в самата скала на светилището. Крепостните стени са дебели и се наблюдават под формата на разсип който застила целия склон под самото светилище. На няколко места се наблюдават иманярски изкопи. На източната страна се забелязва по голямо струпване на камъни от крепостта, което може да се окаже остани от крепостна кула или порта или и двете.