Валя Балканска: Родопската песен е една голяма духовност и трябва да се пее с любов

Публикувана на 08.08.2017 | 20:41
5013 прочитания
Автор: Теодора Илиева
Снимка:Интернет
Снимка:Интернет

Валя Балканска е родена на 8 януари, 1942 година в махала Лагът, недалеч от Арда. Кариерата си  започва през 1960 година, като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци „Родопа“  - Смолян. В кариерата си има над 2 000 концерта. През 1977 година най-известният й запис на песента „Излел е Делю хайдутин“ полита в Космоса с американската станция „Вояжър“. Валя Балканска е носител орден „Стара планина“.

class="MsoNormal">Госпожо Балканска, от колко години пеете на сцена?

Станаха вече 62. От 1955 година, та чак до сега. Още от училищна възраст съм започнала да пея по фестивали, а от 1960 година, на 15 февруари започнах работа в Ансамбъл „Родопа“.

Какви чувства изпитвате, когато запеете родопска песен?

Чувство на гордост изпитвам! Една гордост голяма, като

class="MsoNormal">Госпожо Балканска, от колко години пеете на сцена?

Станаха вече 62. От 1955 година, та чак до сега. Още от училищна възраст съм започнала да пея по фестивали, а от 1960 година, на 15 февруари започнах работа в Ансамбъл „Родопа“.

Какви чувства изпитвате, когато запеете родопска песен?

Чувство на гордост изпитвам! Една гордост голяма, като

планината!

Коя е любимата Ви родопска песен?

Всички родопски песни са ми любими, защото всяка песен по своему си има своята отличителна черта и красота.

„Излел е Делю хайдутин“ не е ли по-специална песен за Вас? Много хора я свързват именно с Вашето име?

Аз песните не ги деля. Освен „Излел е Делю хайдутин“ ние си имаме и „Страхиле, страшен войвода, „Пейни ми, пейни, Петкано“, „Руфинка болна легнала“... Коя от тях да разделя, като всички са толкова хубави! За коя песен да кажеш, че е по-хубава, като по нищо не си отстъпват една на друга. Хората ме познаваха и преди тази песен. Още в началото като дойдох в ансамбъла и започнах снимки за филм.

Вие сте световно известна, но славата не Ви е променила по никакъв начин.

Не съм се променила. Не трябва човек да се променя заради славата. Всички сме еднакви, всички ходим по земята, не хвърчим.

А успяхте ли да предадете любовта към родопската песен и на Вашите деца, на внуците си? Те обичат ли родопската песен?

Всички те са различни като характер, всеки се интересува от различни неща, но когато се съберем заедно, винаги пеем.

Вие имате зад гърба си хиляди концерти, а спомняте ли си кога за първи път пяхте пред публика?

Пред много публика излезнах за първи път когато бях първокласничка в село Гудевица, в моето училище. Моят учител по пеене –  Петър Бечев ме изведе. Винаги ще го наричам „моя учител“, защото той ми и „отвори“ и очите, и пътя. Петър Бечев –  това е моят учител в живота. Изпитвах малко страх, но ми беше приятно. Като се престраши вече, страх няма, но тръпка си има винаги, когато пееш пред публика.

Вие сте участвали в много концерти, но имаше ли такъв, който Ви е развълнувал най-много и никога няма да забравите?

Всеки концерт е различен и по своему си е хубав и вълнуващ. Важното е, че навсякъде са ме приемали много добре. Публиката винаги е била еднаква за мен, хората също. Аз не мога да ги деля. За мен всички са хора са равни –  всички ходят по земята, всеки яде хляб, всеки пие вода...  Не трябва да се делим.

В чужбина как минават концертите, как Ви приемат?

Дали е в чужбина, дали в България, където и да съм била, винаги са ме  приемали с овации и за мен тогава е приятно да пея пред публиката – независимо къде, кога и как.  Щом смесена публика ми ръкопляска, щом плачат хората от вълнение, щом викат, значи ме приемат. За толкова години на сцената щом досега не съм била освиркана, значи ме харесват.

Къде предпочитате да пеете –  на сцена, пред близки, вкъщи?

Естествено, че на сцена обичам да пея. Когато се качиш и видиш публиката отпред пред теб, която е дошла специално, това е най-приятното чувство.  Аз и вкъщи си пея за удоволствие, но на сцената съм в друг свят.  

А когато сте сама вкъщи, пеете ли си родопски песни?

Понякога пея и сама. По този начин си припомням песните, за да не ги забравям.

Какво е Вашето мнение за възраждането на Роженския събор?

Аз още миналата година казах, че не ми е приятно външни хора да организират събора на Рожен. Ние имаме десет общини на територията ни и всяка ако поеме ангажимент, подсигури хора, участници, Рожен ще стане по-красив, по-хубав. Не съм съгласна външни да си продават тяхна стока на високи цени. Рожен не е съброр за продажба на кебапчета и бири. То и без това не може, но да са си наши търговци, а не външни, и на други цени да се продава, обикновените хора да могат да си купят. Рожен е родова среща, Рожен е роден, за да се срещат хората и родовете, да се разтоварят, да се веселят!

А на следващия събор ще участвате ли?

Ако е организиран от нашите си общини, ще отида и ще участвам, но ако пак са други  – кракът ми няма да стъпи там!

И на финала на нашия разговор, да ми кажете какво е за Вас родопската песен?

Родопската песен е една голяма духовност! Тя трябва да се пее с любов! Човек няма ли апетит към нещо, по-добре да не го започва. Аз с родопската песен си изкарах живота, как няма да си я обичам! Обичам я, и с нея ще си отида даже!  Нека пеем, да сме здрави, да се обичаме, да не се делим от хората, да се уважаваме и да си казваме по едно „здравей“ като се срещаме, а то живота е Божа работа! Не трябва да се делим. На всички хора желая здраве и да има обич между тях!

© Родопчани