„Въз подзиме съм легнала“ или родопската песен като пристан за болката

Публикувана на 18.06.2017 | 13:18
15725 прочитания
Автор: Л. Чаушева
снимка: Старите снимки на Родопите
снимка: Старите снимки на Родопите

„Родопската песен е пристан и за болката, и за драгото.“

                                                                                  Надежда Хвойнева

„Бална“ е, казват, родопската песен. Тъжна и бавна. Сякаш, за да остави време на слушащия да я съпреживее. За да му даде време да се пренесе там, в бърчината някъде, откъдето песента е дошла.

Но не толкова бална е тя, колкото истинска, ще кажа аз. Родила се от най-дълбоко, най-истинското в душата на обикновения трудов човек в Родопите и предавала се от поколение на поколение, за да разказва за онова, което е радвало душата или я нажалявало. Защото такава е истината -  понякога води до радост, друг път е извор на много болка.

Ако разгърнем сборниците със стари народни песни, ще видим, че родопските песни за жалби и несрети са много и с най-разнородно поетично съдържание – за проблемни роднински отношения, дистанцията между влюбените, неудовлетворението в брака, раздялата на влюбените. Типичен пример за такава песен е „Пустиян Салих без сабор“.

Със сигурност едни от най-въздействащите обаче са родопските песни за болестта и за смъртта. Емблематична за този дял от песенно творчество на Родопите е песента на българите мюсюлмани в този регион - „Въз подзиме съм легнала“. 

Въз подзиме съм легнала,

въз пролете съм станала.
Цала съм зима лежела,
лежела йоще болнела,
ага са й пролет пукнало,
я сам нах вонка излела.

Сичко са й било цветнало,
цветнало й още листнало,
и моен зелен босилек,
и моен червен каранфил,
сичко от земя излиза,
пък я нах земе торнувам.

Умирам, майчо, умирам,
тебе са вера не фата:
малко щеш да ма погльодаш,
млочко щеш да ма споминаш.

Утре ще сватба да има
на нашесо дворе широко,
права щат люлка да правят,
мене щат летве да турят.

Ага ми дойдат, майчинко,
хожене от джумаене,
сафтене от медресене,
ти да ми, майчо, отвориш
моено маджар сандъци
и да ми, майчо, извадиш
моено тьонко дарие.

Врит да ги дарье одариш:
хожемнем дльоги аглоци,
сафтемнем сърмени чеврици,
Асаню, майчо, да дариш
шерена риза набрата,
върх ризана му аглочек,
върх аглочека чеврица,
върх чеврица кесица,
върх кесицана китчица
от моен ситен босилек,
от моен червен каранфил,
на китчицана алтончек
от мойсо фесче алено.

Умирам, майчо, умирам,
тебе се вера не фата.

Иди ми, майчо, порюкай
мижюва Фатме да дойде,
гиздило да хи харижем,
любено да хи отстъпем,
че на мен късмет не било
млада невеста да ида
на Хасанюви дворове,
на Хасанюви конаци.

Умирам, майчо, умирам,
пък тебе са вера не фата.

Скоро щем да се разделим.
Още си Фатме думаше
и са със душа раздели.
Плакала й майка, плакала
по Фатме мила майчина.
Три дене я вотре държела,
от милост йе никому не казала,
от жалост я във двор закопа.

Та че си майка извади
Фатминно тьонко дарье,
врит си ги дара одари,
както си Фатме пороча.
Каквото от дар остана,
майка го купень сторила
насреде равни дворове,
турила й малко борница,
та че си купень запали
и са си жално провикна:

"Както ми горьот дарове,
тей ми гори сърцесо
по моя Фатме хубава,
че си ми млада отиде
нах чорнана земя длибока.
Всичко йот земя излиза,
пък та нах земя отиде.

Image titleснимка: Старите снимки на Родопите

И как да не е емоционална?! Има ли по-бално, по-мъчно от това майка да изпрати детето си от този свят? И то дете, което е на прага на младостта – млада мома, която се готви „невеста да иде“! 

Image titleснимка: Старите снимки на Родопите

Такъв е сюжетът на песента „Въз подзиме съм легнала“, разкриващ печалната съдба на младата мюсюлманка Фатме.  

Песента се изпълнява от „първата“ сред изпълнителите, популяризиращи родопската песен – Радка Кушлева. Уникалността на изпълненията й на родопски песни е свързана с това, че тя не само пее, но „вниква“ в историята, сюжета на песента. Самата тя споделя: „Като се замисля понякога за героите на песните ми, винаги се добирам до една истина, една случка, от която е станала песента. И затова тия песни много ме интригуват и завладяват въображението ми. Иска ми се понякога дадена песен да не се развива трагично, героите да бъдат щастливи и доволни. Ала уви! По нас са създадени повече песни за мъката, отколкото за радостта.“

Image titleснимка: oldbgrecords.blog.bg

Може би в именно тази „близост“ на Кушлева със сюжета на изпълняваната песен се крие причината за толкова успешното предаване на  емоцията. Това вероятно е и причината да е винаги първа сред забележителните певци на Родопите – тя е не само първата, която популяризира родопската песен, Радка Кушлева е и сред нейните най-верни тълкуватели.

Освен „силния“ сюжет на песента „Въз подзиме съм легнала“ , голямо въздействие върху слушателя оказва и самото изпълнението. Както сами ще се убедите (,ако все още не сте го направили), емоционално много наситено и въздействащо е то. Подобно на изпълнението на „Пустиян Салих без сабор“, и при „Въз подзиме съм легнала“ Радка Кушлева умело съчетава пеене и рецитиране. Именно този тип „поднасяне“ на песента от родопската певица прави изпълнението й уникално, а вероятно силното въздействие се корени и в това. По този повод видните български фолклористи пишат:

“Природните и артистични качества на Радка Кушлева особено й помагат да поднася родопската песен не само певчески, но и като забележителен рецитатор. При нея пеенето и рецитиранията са неразривен процес, единодействие, което в даден случай се явява като естествена необходимост. Нейното поднасяне на текста е толкова музикално, че слушателят неусетно, с еднаква сила възприема и пеенето, и рецитирането. Нещо повече, в дадени моменти просто очаква смяната на едното с другото.“

Интересно е човек да се вслуша в песните от репертоара на „родопския славей“ Радка Кушлева. Освен изключителното музикално майсторство виждаме и колко „дълбок“ подбор прави тя на самобитната родопска песен.

А комбинацията от точно тези два таланта прави възможно за нас, почитателите на автентичната родопска песен, да чуем и истински да се насладим на тази съкровищница от мотиви, образи, картини и силно въздействащи сюжети. Всички те присъстват в песента „Въз подзиме съм легнала“. Песен, която докосва и по един емоционален и неподправен начин предава болката на обикновения отруден човек в Родопите от миналото. Предава я така – че десетилетия след „раждането“ на песента слушателят да може да я чуе и почувства със собствената си душа.

„Въз подзиме съм легнала“ е песен – съкровище. И има още много други като нея, затова ще продължаваме да ги „търсим“ в съкровищницата на родопското фолклорно изкуство. Ще ги търсим сред останалите песни на Радка Кушлева, както и сред изпълненията на другите бележити изпълнители и разпространители на родопското народно поетично творчество.

 

*** Цитатите са от сборника „Популярни изпълнители на народна музика“ – очерци на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев от 1977 година, на Издателство „Народна просвета“.

Image title