„Веселата ферма в Родопите“ или нов начин на живот

Публикувана на 19.06.2017 | 09:09
5455 прочитания
Автор: Теодора Илиева
Руслана Бояджиева
Руслана Бояджиева

​„Веселата ферма в Родопите“ като идея се зароди в няколко глави, които през 2010 г. поискаха да прекъснат стария си начин на живот и се завърнаха от чужбина в България. Това всъщност е неформален съюз на земеделски производители, които представят прехода си от градски към природен начин на живот в картинки и разкази, използвайки онлайн платформа“, разказва младата фермерка Руслана Бояджиева, която е и една от основателките на фермата. Другият участник е Иван Андонов.

Двамата са млади българи, които зарязват модерните си професии и големия град и отиват на село, за да се захванат със земеделие. Преди години Руслана Бояджиева е живяла в чужбина – първо в Германия, а после в Чехия, но преценила, че животът на гастарбайтер не бил за нея и тя се завърнала в родината, където заедно с Иван основали "Веселата ферма в Родопите". Иван е от Пловдив, а Руслана от Сливен. И двамата са инженери. Преди да станат фермери и двамата са работили дълги години заедно в софтуерни фирми.

Фермата започва  съществуването си през април 2012 година, първоначално само в малкото родопско селце Горнослав, на десетина километра от Асеновград и с не повече от 40 жители.  В нея произвеждат биохумус и червен калифорнийски червей.  

И двамата в момента продължават да обработват земи, но Иван – в землището на село Брестовица, а Руслана е в Горнослав, където и живее вече постоянно. Тъй като и двете села са в Родопите, географското наименование на планината е станало обединител на името на съюза.

Image title

За началото на дейностите си, Руслана разказва, че не им е било лесно: „Нямахме никакви познания, всичко се правеше на базата опит – грешка и много четене в интернет“. И двамата кандидатствали по европейски програми. Руслана – с ферма за калифорнийски червеи, а Иван – с едногодишни култури, лозя и овошки. За живота си в малкото селце, Руслана казва, че определено той се различава много от този в града. „Като изляза от къщата, влизам в гората. Други липси аз лично не усещам, тъй като тук постоянно има посещения от хора и определено е дори прекалено динамично. С жителите на селото сме големи приятели, най-добрите хора, които познавам. Няма нещо, с което да не са ми помогнали през всичките години. Аз лоши неща за родопчани не мога да кажа. Такива хора не съм виждала никъде другаде – много сърцати, много истински! Гладен никога няма да те оставят“, коментира младата жена.

В момента и двете стопанства се разрастват постоянно, като крайната цел е многообразието в различни варианти, за да може да се предлагат продуктите в потребителската кошница на тяхната кооперация – Кооперация „Натурално“, която създали съвместно с няколко други производители, подкрепящи производство без пестициди и химични торове и предлагащи продукцията си чрез онлайн платформа. 
Младите фермери се разширяват като купуват и малки парчета земя, които засаждат с овошки.

 Много често във фермата на посещение идват ученици. Търсят ги много организации, за да обменят опит или да участват в общи събития. Канят ги и на семинари за обучителни лекции, на фестивали, свързани със земеделието. Скоро Иван е бил на такъв в Садово, а Руслана приела във фермата за червеи ученическа група, която е с намерение да изгради такава в двора на училището си. „Истината е, че през последните години стремежът към чиста храна е нараснал, а има малко производители, които не пръскат с пестициди и не торят с химически торове, затова е голям и интересът към естествените торове, като тези от калифорнийски червеи“, смята фермерката и казва, че тук учи едни от най-трудните уроци в живота си, но това е част от кръговрата – „Ще си позволя да перифразирам Юстис Конуей, за да опиша какво точно ми дава природата и живота на село - Когато погледнете в природата, виждате как нещата протичат естествено. В природата нещата са в кръг. Знаете, че има воден цикъл,  хранителна верига,  вятърът се движи в кръг,  птиците изграждат гнездата си кръгли. Можете да видите кръговрата, ако се отпуснете и приемете, че сте свързани с природата.  Ако погледнем пък съвременния свят, той не е толкова кръгъл. Събуждаш се сутринта на един квадрат – леглото, излизаш от квадратна стая през квадратна врата и сядаш на маса, която е квадрат, отиваш на работа в малка  квадратна сграда, използвайки квадратния асансьор се качваш на етажа, на който работиш пред квадратен екран, удряйки квадратни клавиши. Постоянно имаме квадратни дни, а това не е много добре закръглено“, заключи Руслана.

© Родопчани