За красотата на родопското небе по вазовски

Публикувана на 24.10.2017 | 11:06
1972 прочитания

​„…Въз цялата природа падаше мека синкава сянка, гъстите клонаци ставаха по-сплъстени и по-непрозирни, а песните на птиците постепенно замлъкваха и вълшебен мир зацаруваше в небето.

Небето! Аз почти нищо не говорих до сега за родопското небе – фондът на всичките тия прелестни, или грандиозни картини на тукашната природа. Не сторих това, защото трябваше много да говоря и нищо да не кажа. Нашият език е беден с живописни средства! Аз нямам думи, нита символи, за да дам понятие, макар и най-далечно, за играта на багрите на това разкошно поетично небе на Родопите, за безконечните бляскави и феерически ефекти от светлината в неговия лазур, облаци, утренни и вечерни; гдето нежните полусенки и тонове на цветовете и най-ярките отбляски на пламъка и на среброто се съчетават хармонически в ежеминутно меняющи се картини. Това чудно божие небе, навсякъде прекрасно, това е живописно до омайност, благодарение на гористите планини – богати хранилища на пари – от които си приготвя багрите за декорацията на свода от тоя величайши Рафаело – Слънцето…“

 

                                                    Из „В недрата на Родопите“, Иван Вазов

Image title

Image title

Image title

Image title

Image title

© Родопчани