За културата на рушвета

Публикувана на 19.06.2017 | 10:22
1340 прочитания
Автор: Нели Иванова

​Рушветчийството е танц за двама. Прилича на незаконната любов – прави се тайно, носи тръпката на риска, но обикновено ощастливява и двете страни. Понякога остават следи от гузна съвест, но това е само, ако имате съвест. Иначе бързо се свиква с правилата на играта.

Историците твърдят, че сме наследили нагласата за даване/вземане на рушвет от стари времена. Подкупът се е утвърдил като „нормална практика“ по нашите земи още през времето на Османската империя, когато бил считан за нещо в реда на нещата.

Днес корупцията се шири навсякъде по света, но в България е открила особено благодатна почва и пуска дълбоки корени под бюрата на българските чиновници от всички сфери и етажи.

Лято e. Фирмен офис с лек дъх на стари книжа, скъп дамски парфюм и климатик. Притеснена счетоводителка с едва забележим поклон пренася папка след папка до огромното си бюро, зад което този път не седи самата тя.

Тече данъчна проверка. Проверяващият - дребен, сух човечец сърдито прелиства и сумти под мустак. Всъщност мустак няма, но носи дълъг шлифер. При други обстоятелства дамата би определила човечето като „мижитурка“, но не и този път.

Данъчният се е натъкнал на сериозни злоупотреби. Много сериозни - става въпрос за милиони. Шефът на фирмата, който е наясно с тези работи, лично е подготвил плик с форма и дебелина, които недвусмислено говорят за съдържанието му. Знае, че проблеми, които не се оправят с пари, се поправят с много пари.

Съвсем внимателно дамата поставя плика на масата. Данъчният сякаш (?) поглежда с едно око и свежда поглед.  „Може би съм се излъгала, не е видял“ – мисли си тя и побутва плика с върха на молива към него.

Той вдига глава. Посяга, бръква в чантата си, изважда друг молив и внимателно, с върха на гумичката връща плика в изходна позиция. Не казва нищо. Този ням диалог продължава три дни, докато трае проверката. Той нито взема, нито отказва подкупа, докато накрая уморен заявява:

„Наистина ли сте толкова глупави да мислите, че в тая жега нося шлифера си ей така, по случайност?“

Подобен разказ можете да чуете поне от половината български бизнесмени, защото другата половина ще го премълчат. Тези, които се вихрят на едро в зоната на сиво-черната икономика знаят правилата. „Спазваш ли закона, никога няма да успееш“ – твърди Н.И.И (напълно измислени инициали) и продължава:

 „Рушвет не се дава в служебния кабинет на длъжностното лице“. Това е първото правило на печения рушветчия, защото може да има бръмбари и други нежелани уши. Да, „винаги - насаме“ е второто правило. Ако се наложи все пак това да се случи в офис, нищо не трябва да се коментира на глас. Поглед, жест и мимика са достатъчни между „партньори“. И двете страни знаят за какво става дума. Дали ще пъхнете парите в плик или ще ги увиете във вестник - все са пари. „И успокойте човека, той ще бъде притеснен, защото рискува.“ Рискуват и двете страни. Законът санкционира, независимо от посоката на паричния поток, а наказани ли са големите играчи?

Обществените поръчки.

Ах, обществените поръчки в България е чиста като роса зона от корупция, провеждат са напълно законно, прозрачно и ... други приказки за „лека нощ“. Вземането на изпити в университетите, наемането на добра работа, съдебната система, отърваването на глоби и получаването на разрешителни от всякакъв характер, приема в детските градини и добрите училища, всичко, свързано с бюрокрацията е пропито с културата на рушвета във всевъзможни мащаби. Пътеките са така добре утъпкани, че съществуват точни тарифи, начини, процедури, хора за всичко.

Корупцията днес се е превърнала в гигантска подземна машина, която сами зареждаме с гориво и която копае опасна дупка под краката ни. Културата на рушвета дава преднина на посредствеността пред таланта, на дрогираните шофьори пред спазващите правилата, на некадърността пред качествата, на наглостта пред реда. Разваля (от латински corrumpo – покварявам, развращавам, развалям) и вмирисва рибата от главата.

 Ако случаите с подкупи на катаджии са повод за вицове, а купуването и продаването на гласове е тема, ухаеща на кебапчета само около изборите, ако всички пачки под масата са все пак само пари, то има потресаващи истории, от които могат да ви настръхнат косите.

Ето един разказ на човек, който лежи в средностатистическа българска болница. Преди час е претърпял ампутация на единия крак. Излязал от упойка и помолил санитарката, която в този момент миела стаята, за чаша вода. Нищо друго.  

„Ей ти там чешмата – отвърнала тя. - Стани  и пий.“

„Тогава придърпах книгата си, в която бях приготвил няколко десетарки. И пих вода. Всяка чаша за по една банкнота. “

Разказът е особено зловещ, защото е истински и защото може да се случи на всеки един от нас. Но, като се замисля, може и да се случи да нямаме банкнота от десет лева за една чаша вода.

Тогава...

Етикети: корупция, рушвет
© Родопчани