Защо отглеждаме децата си в Родопите?

Публикувана на 22.05.2017 | 15:49
33018 прочитания
Автор: Нели Иванова

​Защото предпочитаме сутрин да виждаме през прозореца това:

Image title

вместо това:

Image title

Забелязвате ли колко място за игра има на снимка №1 и колко опасности дебнат от снимка №2?  Кога утихва градският шум, се питам, ако живеехме в жълтата кооперация на заден план? Този велосипедист ще закове ли светкавично, ако детето изскочи от входа, а трамваят...

Да се върнем на снимка №1. Планинската улица е тиха и ухае на смола от близката борова гора. Това е така, освен ако комшията не е решил да употреби Лада-та си, модел   1982г., но тя рядко пали.

 По-важното е, че баба и дядо живеят тук. Всъщност цялата махала отглежда децата вкупом. Бабите на пейката вършат много по-добра работа от камера + аларма + информационен център. Общината може да помисли за трайна заетост на пенсионерите по време на активния туристически сезон. Малки екипи от възрастни дами чудесно биха обслужвали българските и чуждестранни туристи, докато се лутат из Чешитевската махала или обикалят Агушевия конак. Гледали са внучета в Англия, знаят какво е „гуд морнинг, кен ай хелп ю“.

Това обаче ще е между другото. Според неписаните родопски закони всяка баба първо и преди всичко е призвана да отгледа поне едно внуче. Природата не е снабдила децата с родители на родителите току-така, нали? Само баба има търпението да покаже как се плете на една кука. Дядовците обикновено рисуват превъзходно мечки, магарета и коли (виж по-горе кой модел), чичовците водят за риба, а лелите обичат племениците повече от всеки друг на тази земя. Отглеждането в широк семеен кърг, от добронамерени и по родопски благи хора е благодатна среда за младото поколение. Психичното здраве се кове още от люлката, че и преди това. Дали има връзка между взривовете агресия и спокойното детство, решете сами.

Да, вярно е, че в София можете да запишете детето си в различни екзотични курсове като графичен дизайн за петгодишни, казахстански балет, жиу жицу и икебана, но едва ли ще кове уменията си така успешно, както в този топъл и обичлив кръг от съседката ни, учителка по пиано до втората братовчедка на вуйна, която е треньор по плуване (тук родствена връзка има всеки с поне половината град).  

Добрите училища. Оказва се също, че според статистическото разпределение на областите по успех на матурите по български език за минлата година, Смолян е на четвърто място ведната след София-град, Варна и Пловдив. Само една стотна ни дели от третото място!

Искате добро образование за детето си?

Родопчанка стана лауреат на Националната олимпиада по английски език. Отлични математици, информатици, художници... Google дава 106 000 резултата при търсенето на успехи, постигнати от местните ученици.

Здравето е №1.  Спомням си гъстата пелена смог над София. Алергии, астма, респираторни заболявания... Градчетата и селата в Родопите са относително чисти, а възможности за отдих и туризъм планината предлага в изобилие. Гората е на хвърлей разстояние, стига детето да не е „залепено“ за някой от екраните в дома ви, а вие да имате два часа свободно време. Като прибавим и лептата на другия родител, ето ти 4 часа туризъм вместо ежедневни тренировки в прашна зала в сърцето на големия град, които струват на семейния ви бюджет поне половин заплата.

Със значително по-малко средства, отколкото другаде можете да изхранвате детето си със сравнително чиста и здравословна храна, като пазарувате директно от производителите на мляко, масло, зеленчуци и др. Био продукти растат във всяка градинка наоколо, а за родопската кухня знаем всички.  

Със сигурност има неща, които липсват в Родопите, но също е вярно, че големите градове са само на 2-3 часа път, а възможностите на Интернет безспорно запълват някои сериозни празнини в живота на планинските селца и градове. Въпреки всичко едно нещо тук си остава факт - щастливото детство на малките родопчанчета.

Нека ги има!

Етикети: Родопите, деца
© Родопчани