1576092104Nowa

Живот върху тесните линии

Публикувана на 10.03.2019 | 23:16
5384 прочитания

Има едни хора, които живеят и работят с една единствена цел, за да оцелеят. Тези същите хора работят , строят и произвеждат, за да могат да отгледат, изхранят, изучат  и задомят децата си, за да могат те повечето от тях да избягат от България, защото трудно могат да се примирят със съдбата на своите родители. Има едни селца край тесните жп-линии по които върви все още „Теснолинейката“ наричан още „Родопският експрес“ влакчето, което върви по маршрута от гара Септември- Варвара – Драгиново – Велинград – Чепино – Цветино – Абланица – най-високата планинска гара Аврамово –Черна места- Якоруда – Белица – Баня – Разлог – Банско – гара Добринище. Ако това съоръжение беше в Швейцария или Австрия щеше да е препълнено от туристи и край него щеше да извира поминък за хората. Това обаче не е така, теснолинейката е в един от най – бедните райони на Европа и България. Маршрута по който върви влакчето е по-скоро като разтеглен по линита музей на разрухата и бедността.

Трябваше омбудсмана на България да се качи на това влакче и да се повози няколко дена по маршрута да види как живеят едни смирени и кротки хора във родопските селца над Велинград. Да види как това превозно средство е единственото нормално движещо се по все още съществуващата линия. Да види и да каже на заслепените от възгордяване властници в държавата че в  Родопа планина има селца в които хората са построили големи къщи, имат средно големи семейства за разлика от градското население обработват ниви, отглеждат животни, повишават брутният продукт на държавата, а нямат нормален път до селата.

Правят се партийни договорки за какво ли не но за път и асфалт към тези селца в които има живот  договорки няма, даже изобщо не се сещат за тези райони.

Издръжката на автопарка на министерски съвет или парламента ежегодно пропилява милиони левове, които са жизнено важни за хората, които изкарват заплатите и произвеждат храната за въпросните институции. Има развити държави в които не се харчат толкова пари за возене на държавни търтеи.

Препоръчвам на премиера да се качи на теснолинейката и да види в каква държава живее една голяма част от най-работещото население. Може и той да случи на разговор който аз дочух пътувайки с влакчето. Измъчените женици, които всеки ден носят на гръб млякото, което с огромни усилия е изкарано, за да го продадат и да изкарат някакви пари, се оплакваха една на друга коя от болки в краката, коя в ръцете, коя в кръста от тежестта която носят всеки ден. Може пък да се трогне гордият ни премиер и да предприеме нещо. Ако не друго поне ще направи реклама, та белким неговите последователи се трогнат и се задействат.

Иначе има романтика в това да се повози човек в това малко и уютно влакче. Откриват се красиви гледки, срещат се интересни хора, при това на живо и истински, не като във фейсбук.

Вярно, има и грозни и тъжни гледки на полу-разрушени и разрушени гари от времето когато населението е било много повече и пътуването е било доста по интензивно с теснолинейката.

Тъжното е че наистина теснолинейката би могла да представлява сериозна туристическа атракция но уви, не случихме на правилните хора в държавната власт.