Ага писнaт родопски каба гайди

Публикувана на 29.09.2017 | 10:49
8371 прочитания
Автор: Л. Чаушева
Снимка: Valeross
Снимка: Valeross

„Какво е родопската песен без гайда? Та това е човек без душа. Има ли гайда и песента добива втора душа. Ако влезнеш в катедрала с орган – хубавото свирене свива душата, малее сърцето пред безпределното, хваща те страх от красотата. Ала излезе ли гайда на открит балкан – душата вземе, че се разширява, расте, става крилата и повдига небеса…”

Из „Сбирайте се, каба гайди”, Никола Гигов

Едно от нещата, които умело и без изключения може да докосне най-тънките струни в душата на родопчанина, е писъкът на родопската каба гайда. Няма българско сърце, камо ли родопско, дето да не трепне при него. Ага писне каба гайба, както ще чуете да кажат местните хора във величествената планина, и сърцето забива по-начесто… Смирява се душата пред всичко, което огласява писъкът... Слушащият притаява дъх… И десетилетията в живота му стават мигове, километрите – се превръщат в най-кратките разстояния. И където и да е по света, покрай писъка на гайдата се вижда чилякът там, в планината, сред величието на бърчината. И вижда най-съкровените си спомени на родното място. И му олеква някак на душата, и по-светло й става.

Такава е силата на гайдарската мелодия! Като магия е!

 

Image titleСнимка: Valeross

Знаем ли обаче достатъчно за инструмента, който ражда тази магия, която покорява сърцата и осветлява душите?

Гайдата е инструментът, който може да бъде намерен и в много отдалечени от Родопите и България земи и територии. Освен в Европа гайдата има своя история и в Близкия Изток, в Азия. На всяко място има поне един съхранен до днес вид на древния музикален инструмент.

В България са разпространени три вида гайда. Те са каба гайда, джура гайда и македонска гайда.

Родопската каба гайда се среща само в Родопите. Тя се отличава от останалите два вида гайди в България по това, че има по-голяма дълбочина на тона и по-мек звук. Освен това е и по-голяма като размер. Смята се, че каба гайдата е най-ниско звучащата гайда в целия свят.

Устройството на родопската каба гайда се състои от мех, гайдуница, ручило, надуялка, пискуни и главини.

Image titleСнимка: www.crookeddance.wordpress.com

Гайдуницата е най-важната част от гайдата. Тя е нещото, което изкарва самата мелодия. Прилича в устройството си на кавал – дървена тръба с отвори за пръстите. Ручилото пък произвежда специфичния басов тон, който съпровожда гайдарската  мелодия. Мехът на гайдата се прави от агнешка или ярешка кожа и е свързващото звено между съставните части в устройството на инструмента. Кожата се обработва и се обръща с косместата част навътре. Гайдуницата, ручилото и духалото се свързват към меха чрез т.н. свързващи звена, наречени главини. Пискунът обаче се смята за душата на гайдата. Един пискун има в гайдуницата и един – в ручилото. А късата дървена тръбичка, от която мехът се пълни с въздух от гайдаря, се нарича надуялка. Тя има клапа, която не позволява въздухът да излиза от меха, след като веднъж е бил надут.

Image titleСнимка: www.blagoevgrad.eu

Изкусно майсторство е свиренето на гайда, не по-малко е изкусна и направата на древния музикален инструмент. Майсторлък се иска за обучаването на бъдещите гайдари. А Родопите са домът на всички онези майстори, благодарение на които се радваме днес в България и по целия свят на гайдарската песен.

 

„Целият Рожен светна от пендари, синци и косичници. Като слънца греят халища. Блещукат гердани. Самото слънце на Рожен е спряло – и то трепка от стоте гайди. Трепка и играе. Пред мене стоте гайдари са като човешка планина – едровати юнаци, всичките изправени като борове. Зад мене е хиляден народ. А отгоре е играещото слънце. По хоризонта се носят ручила и разпукват самия хоризонт, разтикват го. Пръстите на гайдарите рипкат като лястовици – сноват. Хиляда пръста изведнъж летят. Майко мила, песен родна, гайдо скъпа, душа родопска, кога е било това…”

Из „Сбирайте се, каба гайди”, Никола Гигов

© Родопчани