Али Хайраддин: Необходима е открита и ясна визия на Мюсюлманското изповедание относно своята дейност
Една от първите акции касаеща изповядването на т. нар. "радикален ислям" бе проведена срещу Вас и още няколко човека преди години, касаеща интернет сайт. Как протече и как приключи разследването тогава?
Да, на 19.02.2007г. срещу четирима, сред които и аз, бяха проведени показни акции на ГДБОП и бяхме задържани за 72 часа. Повдигнати ни бяха обвинения по чл. 108 и 109 във връзка с чл 20 от НК за проповядване на фашистка и антидемократична идеология и за проповядване на омраза. За една седмица българското общество бе ангажирано с информация за клетки на ал-Кайда, на Мюсюлмански братя, за радикални ислямисти и какво ли не още. На 20.06.2008г. Софийска градска прокуратура прекрати наказателното производство и случая беше приключен.
След това беше заведено дело срещу Съюз на мюсюлманите в република България, на който съм председател. Очаквам скоро да приключи делото в наша полза, защото обвиненията са абсурдни и нямат нищо общо с истината. В наша полза се произнесоха две инстанции, очакваме и Касационния съд да се произнесе и всичко по този случай да приключи.
Преди две години отново бяхте сред хората, обискирани заради проповядването такава идеология. Какво се случи през тези 2 години, какви обвинения Ви бяха повдигнати, как протече разследването?
На 06.10.2010г. бяха проведени нови акции и претърсване и изземване на компютри и литература на 15 човека. Във всяка Окръжна прокуратуа по местоживеене е образувано досъдебно производство спрямо неизвестен извършител на престъпление по същите членове от НПК, 108 и 109 и проповядване омраза на религиозна основа, като обиските се правят на точно определени лица, което само по себе си говори, че извършителят е известен.
Въпреки, че никога не съм съден и осъждан, в документа за моя обиск съдът и прокуратурата от Благоевград твърдяха, че съм осъждан за проповядване на джихадитски идеи и идеология проповядваща религиозна омраза по електронен път. Те дори не бяха си направили усилието да проверят, че делото е приключено от СГП и не е повдигнато обвинение в съда, но пък не са се поколебали да оповестят лъжата, че съм осъждан. Ако това се прави по улицата или на раздумка от някого е едно, но да се прави от институции като съд и прокуратура, вече си е трагедия за правовия ред.
По случая дадох пресконференция в БТА и оповестих случилото се. Предоставих материалите, сред които и Свидетелство за съдимост, от което беше видно, че не съм осъждан. Имаше ограничено присъствие на медии – телевизия СКАТ, БНР и имаше представители на Европейската комиси за правата на човека.
На 20.11.2011г. Окръжна прокуратура повдигна нови обвинения срещу 13 от 15-те обискирани от ново по същите членове 108 и 109 от НПК.
На 26.04.2012г. Окръжна прокуратура Пазарджик частично прекрати досъдебното производство срещу 13-те и остана обвинението за проповядване на фашистка и антидемократимна идеология, което вероятно ще се разгледа от съда. Убеден съм в изхода, или съдът ще го прекрати предварително или след разглеждането му от съда ще приключи с позор за институцията, която го е повдигнала.
И ето че преди около 2 седмици историята се повтаря и срещу Вас отново са повдигнати обвинения, касаещи проповядването на т. нар. "радикален ислям". Откъде научихте за това обвинение срещу Вас и в какво точно Ви обвиняват?
Всъщност, както по-горе споменах, обвинението е от 20.11.2011г. Нашумяването му чак сега има други цели, защото както е видно то е от преди 6 месеца. С това, както и с тези периодични акции се цели сплашването на мюсюлманите и обществото и вадене на политически дивиденти. Това е лесно, поради непознаването на материята сред мюсюлманската общност и психологическата поддатливост, когато по медиите тръгнат подобни акции. Това обаче става за сметка на спокойствието на обществото и противопоставянето на общносттите.
След като толкова години така и не се намериха доказателства в подкрепа на обвиненията срещу Вас, които са идентични през всичките тези години, как смятате, каква е причината целия този фарс да продължава в различни епизоди, които са озаглавени еднакво и само част от "актьорите" други. Може ли говорим за наличието на тенденциозност в тези обвинения срещу Вас и другите духовници?
Има три вероятности:
1. Отчитане на дейност и осребряване чекове от разни фондове на ЕС.
2. Противопоставяне на различните общности за сметка на политически дивиденти.
3. На някой много му се иска, даже изгаря от желание да привлече вниманието на радикалните групировки по света.
Няма значение, в кои от тях се крие истината, последствията от тях – създаването на напрежение и насъскването на общностите в страната са еднакво опасни.
Как се отразиха всичките тези обиски, обвинения и медиен шум около Вашето име на Вас, семейството, близките Ви?
Естествено, всичко това рефлектира върху спокойствието на семейството ми, но създава и неприязън към институциите, които са се нагърбили с това нечисто дело.
Вашето име е едно от известните сред мюсюлманските проповедници в България, като Вие се ползвате с голям авторитет сред мюсюлманската общност в страната. В този ред на мисли - как мюсюлманите в България приемат и тълкуват тези акции срещу Вас?
Мюсюлманите вече не са това, което са били през социалистическия режим, все повече и повече мюсюлмани изключително добре разчитат криещото се зад тези атаки. Посрещан съм с уважение и съпричастност от хората.
Какво е мнението Ви относно реакцията на Главно мюфтийство спрямо тези обвинения - все пак повечето от обвинените в проповядването на "радикален ислям" са бивши или настоящи служители в тази институция?
Да, двама от обвинените са районни мюфтии, шестима са действащи имами към Мюсюлманското изповедание, а двама ваизи. Относно последните обвинения Главно мюфтийство излезна с декларация, но като цяло не е направено почти нищо по въпроса, защото нито веднъж нямаше официална ясна позиция от Главно мюфтийство по тези случаи. Относно други въпроси виждаме участие в пресконференции, в телевизионни предавания, докато тези случаи сякаш призтичаха на друго място, в някоя друга страна. Тази декларация все пак си остава декларация и нищо повче, а и е доста закъсняла, пробойната е факт.
Имайки предвид дългогодишната сага, касаеща това, дали се проповядва "радикален ислям" в България, в чиято основа стоят хората, завършили висшето си духовно образование в ислямските страни, и главно Йордания и Саудитска Арабия, то как мислите - какво е необходимо да се направи, за да може да има ясен регламент и прозрачност като цяло върху работата на тези духовници, за да не се стига до подобни акции и в бъдеще? И в допълнение на този въпрос да засегнем и ситуацията около Висшия Ислямски институт, чийто дипломи не са признати, поради липса на акредитация и други други административни неуредици.
Необходима е честна, ясна и открита позиция на изповеданието към представителите на различните образователни школи. До сега се наблюдава лицемерно и неясно отношение към тези представители, изразяващо се в годишни срещи, на които нищо не се постиа, а само се отчита дейност. Това вместо да допринася за решаването на някои разногласия, с годините още повече генерира неприязън. Вместо да се прилагат някъде скроени калъпи на подобни срещи и да се прилагат и за България е необходим искрен, градивен и открит подход.
А относно Висшият ислямски институт, вместо капсоловането и изолирането е необходимо да се предприемат мерки за неговото официализиране съгласно Закона за висшето образование, което най-лесно според мен, може да стане, като се обвърше с някои от университетите в страната, може би със Софийския университет. Това ще даде възможност за подобряване на нивото на обучение и за придобиване на дипломи от студентите, които да са валидни и в страната и в чужбина, а не както е в случая, само в сферата на изповеданието. И нещо изключително важно – ще спомогне за естественото възприемане на това учебно заведение от обществото, както и неговите кадри, както и за преодоляването на някои недоразумения.
Каква реформа трябва да се направи като цяло, за да може тези, които за в бъдеще имат намерение да получат ислямско духовно образование, да не попаднат отново под прицелите на ДАНС и прокуратурата така, както се случва сега? Какво трябва да се промени и кой трябва да го направи?
Повтарям се, необходима е открита и ясна визия на изповеданието относно своята дейност. В някои сфери дейността се извършваше сякаш полулегално и полунелегално, избягваха се медиите, създаваше се впечатление, че нещо се крие и крои. Както се вижда, резултата от такъв подход е негативен. Проблемът се решава не като се крие от проблема, а кото се търси реалистично и обективно решение, което не се отнася до стените на дадена институция или рамките на дадена общност, а към реалностите на цялото общество.
