Античен римски път Авдира – Филипопол – Истрос
Античният път Авдира – Филипопол – Истрос е един от най-ранните търговски пътища прекосяващи Родопите през периода на І хил. пр. Хр. Неговото първоначално трасе се маркира от многобройни археологически обекти и находки датиращи от периода ХІІІ – ІІ в. пр. Хр. Особено показателни в това отношение са откритите монети на град Авдира от ІV в. пр. Хр., съхранявани в музеите в Смолян и Пловдив. Те показват основното направление на древната търговия извършвана между елининските градове и тракийските племена.
По-късно през средата на І в. сл. Хр. това търговско трасе, използувано близо едно хилядоление от траките и елините, е превърнато от римляните в път със солидна каменна настилка.
Трасето на този път е запазено в участъка: хижа Модър – връх Персенк – м. Мезаргидик – м. Глухите камъни – хижа Изгрев – връх Мечи чал.
В района на м. Мезаргидик сектора от пътя е добре запазен на разстояние от около 5 км. Пътя е устроен по всички изисквания на римското пътно строителство, със солидна каменна настилка, която в зависимост от терена и преодоляването на различните наклони се състои от няколко пласта. Широчината варира между 2,70 – 3 м, като от двете страни настилката е ограничена от едри камъни с размери 0,60 Х 0,35 Х 0,30 м. Тяхното предназначение е било да ограничават и стабилизират пътната настилка. Плочестите камъни от настилката са нареждани върху здравия терен, като за подложка е използувана пръст. Наклонът при серпентините е преодоляван чрез иззиждане на пътя, като височината на градежа на някои места достига до 1 м. На разстояние 0,50 – 0,60 м по цялата широчина на пътя са наредени дълги каменни плочи, разположени на високата си страна, така че са оформени малки прагове, високи до 5 см.
