Античните рудници "Стремските лабиринти" в Източните Родопи
Стремските лабиринти се намират в землището между селата Рани лист и Стремци в Източните Родопи. До там се стига по утъпкана с камъни пътека, която стига до с. Сипей. Отгоре се забелязват входовете. В нея се намират много добре са запазени галерии на мини за добив на злато /III-I в.пр. Хр./ с обща дължина 460 м. Галериите наподобяват лабиринт, откъдето идва и името им. Култът към бог Дионис е бил една от характерните особености на Родопите. Другата е добивът на злато и сребро, скъпоценните метали, на които древната планина е изключително богата. А един от най-големите рудници в античния свят се е намирал само на 2 км от Перперикон, до днешното с. Стремци.
И днес посетителят остава изумен, влизайки през десетината запазени входа в достъпните сега на повече от 500 м галерии. Цял един хълм буквално е пробит с гъста мрежа от тунели. На повечето места в тях човек се движи изправен и съвсем спокойно може да се загуби в лабиринта от галерии.
В епохата на плейстоцена това е било коритото на подземна река с изключително богати на самородно злато пясъци. По-късно тя е била затрупана и постепенно се е образувала единна скална маса. Работата на бъдещите златотърсачи и миньори се е състояла в разбиване на чакъл на тази скала и в промиването му край близката река.
Откритите галериите са с обща дължина 301 метра и имат пет входа и няколко комина. Галериите са прокарани в твърда, конгломератна скала. На повърхността личат и изкопи от открити рудни разработки. Според археолозите се касае за древен рудник за добив на злато.
В него преди 15 години е открита сребърна монета на Александър Македонски. Възможността рудникът да се датира в епоха, предхождаща римската, е твърде привлекателна.
Изнасянето на натрошената каменна маса е ставало през десетки вертикални изкуствено пробити комини, край които личат дупки за подемните механизми, макари. Същевременно комините са служели и за вкарване на кислород в подземните хоризонтални галерии. Разбитата скала е промивана със специални съоръжения, а следите от изхвърления ненужен чакъл (т.нар.отвали) личат и днес.