Асфалтиран път - вдъхновени родопчани
След 25 години пътуване в нищетата и забвението, село Мочура се изправи като феникс от пепелта. Само с един жест, или едно мимолетно вземане на решение, се дава възможност на 20-тината жители на високопланинското селце да имат реална пътна връзка с останалия свят. Освен това хората, чиито корени са там, също да могат лесно и бързо да стигнат до бащиния дом и имот. Всичко това става причина за истинско оживление и вдъхновение. Там горе, почти в облаците на Родопа планина, се събра народ, чиято численост никога в историята на това населено място не е била толкова голяма.
Хора от цялата община, че и от далечни краища на България посетиха село Мочура и уважиха организирания Курбан. Хората са обнадеждени от подадената от държавата и Европейския съюз ръка чрез изграждане на инфраструктурата, която е жизнено важна за съществуването на едно населено място в днешни дни, а именно модерната пътна връзка с останалия свят.
Труднодостъпното село от 30-40 години се обезлюдяваше интензивно. Запустяха ниви, ливади. Започнаха да се събарят красиви за времето си къщи и постройки. Хората бяха обзети от отчаяние и безнадеждност. Селцето се превърна в олицетворение на стар и болен човек, който просто чака да настъпи последният му миг. Тъжна гледка за минаващите гъбари, дървосекачи и от време на време туристи.
А в околностите не липсват туристически атракции, но недостъпността си оказваше своето зловредно влияние.
И ето, че днес имаме повод за радост и вдъхновение, истински нов и асфалтиран път. Тук нямаше организирано мероприятие от правителството и премиера, за да се режат ленти и да се наговорят куп глупости. Хората просто изразиха благодарността си към жеста, който бе отправен към тях. Какво по-хубаво и обнадеждаващо от това да видиш как мислят и за теб, как някой те брои за човек и отчита факта, че съществуваш!
Човек като гледа грейналите лица на хората в Мочура, няма как да не изпита вълнение заедно с жителите на селцето. Гледайки руините наоколо, човек дори изпитва чувството, че хората празнуват края на нещо като война. Сякаш там се радват, че се измъкват от някакво бедствие. Това не може да не развълнува всеки, който види това.
Станахме свидетели как едно правилно държавническо решение може да вдъхнови отчаяните хора и да ги окуражи да започнат отново да мечтаят и съграждат. Именно правилните решения и справянето с реалните проблеми на хората са в основата на просперитета на една нация. С мъдро и целесъобразно управление тези хора биха направили чудеса.
Родопчани искат да съграждат и живеят в нормална държава, която се грижи за всички свои жители, а не само за големите урбанизирани центрове.
