Автентичните родопски песни за тъгата и болката от неосъществената любов
Неповторима е красотата на Родопа планина – „разцъфваща“ в цветно многообразие и незаменими краски през всеки един сезон. Същата тази красота може да открием и в родопския фолклор – богат и разнообразен, наситен с емоция и неподправеност.
Един изключително интересен и също толкова важен дял от родопското фолклорно творчество е този на любовните песни. Най-често със забавено темпо и сякаш реещи се в пространството са родопските любовни песни. За тях е характерна високата емоционалност. Изпълнявали се по сборове и по седенки, по годежи и сватби. Но както и в реалния живот родопската песен за любовта не винаги е свързана с щастие и радост. Защото нали песента в Родопите е именно това – отражение на нещата от живота, с хубавото и лошото в него.
Има редица автентични родопски любовни песни, в които се пее не за щастието на влюбените, а тъкмо обратното. За болката и тъгата от неосъществената любов… В настоящата статия ще ви припомним две стари родопски песни с обща тематика – за нещастието на влюбените, немогли да продължат живота си заедно. Или за болката от неосъществената любов.
„Галени га са ни зьомат“ е родопска песен, която вече няколко поколения познават в изпълнение на „славея на Родопите“ Радка Кушлева.
Галени га са ни зьомат
техноно бално колков е?
То са с юлюм ни меса,
то са със сорце казува,
ам си йе сорце скриено.
Мойсо йе сорце скриено,
скриено йетце длибоко,
син са йе пламен фатило -
ле гори и не изгасва.
Песен с малко думи, но с изключителна емоционална тежест. А какво ни казват всъщност те?
„Влюбени щом не се оженят,
тяхната болка колко е?
То на смърт не прилича,
за него само сърцето може да говори.
Но сърцето е скрито.
Моето сърце е скрито,
скрито много дълбоко.
В син пламък е пламнало,
постоянно гори и не изгасва.“
Снимка: Старите снимки на Родопите
Друга автентична родопска песен на същата тематика, отново от репертоара на Радка Кушлева, е песента „От мен ти изин, юначе“.
От мен ти изин, юначе,
когоно видиш, да галиш,
и мене да не забаряш!
И мене да не забаряш,
че са сме мночко галили,
галили и драговали!
Пък нема да са зьомиме,
от сея пусти душмани!
Душмани какво не правят -
венчени люде разделят,
та нас ли ни що раздели?
Автентичността на песента е свързана и с автентичния родопски диалект, на който се изпълнява тя. В превод от родопския диалект значението на текста е близко до това:
„От мен имаш позволение, юначе,
когото видиш, да заобичаш
и мен да не забравяш.
И мен да не забравяш,
че сме се дълго обичали,
обичали и милвали.
Пък няма да се оженим
заради тия пусти душмани.
Душмани какво не правят -
венчани хора разделят,
та нас ли няма да разделят?“
Снимка: Старите снимки на Родопите
Такъв е бил животът на родопчаните в миналото… Нищо човешко не им е било чуждо – и драгото, и болката. Но именно чрез песента са намирали начин да се справят с балното в живота – болестта, смъртта, неудовлетворението в любовта, невъзможната любов и т.н. В този ред на мисли и вместо заключение ще припомним онова, което „славеят на Родопите“ Радка Кушлева е казала във връзка с балните родопски песни:
„Като се замисля понякога за героите на песните ми, винаги се добирам до една истина, една случка, от която е станала песента. И затова тия песни много ме интригуват и завладяват въображението ми. Иска ми се понякога дадена песен да не се развива трагично, героите да бъдат щастливи и доволни. Ала уви! По нас са създадени повече песни за мъката, отколкото за радостта.“ *
*Цитатът е от сборника „Популярни изпълнители на народна музика“ – очерци на Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев от 1977 година, Издателство „Народна просвета“.
Снимка: Старите снимки на Родопите