Държавата и планинското земеделие

Трудностите на жителите на Родопа планина са много и то по съвсем обективни причини. Планината винаги си е била място, където животът е труден, поминъкът е особено тежък и трудоемък. Държавата трябва ясно да каже дали иска да има население в Родопите, или ú е все тая дали някой ще се мъчи да оцелява в тежките планински условия. 

Ако на държавата са нужни планинските ресурси на Родопа планина, и държи хората да живеят там, трябва да осигури равни възможности на всички или това, което затруднява родопчанина, да бъде компенсирано в известна степен, поне до толкова, до колкото да се изравнят възможностите с останалите част иот територията на България.

От години само се говори за закон за планината и нищо не се прави. Надеждите живнаха, когато се заговори за субсидиране на селското стопанство. В Родопите има естествени условия за животновъдство и планинско земеделие. Би трябвало поне на специалистите да е ясно, че в Родопите земите са разпокъсани и терените се състоят от накъсани и разделечени едни от други парчета земя и пасища. Това условие би трябвало да накара отговорните хора да осмислят начина на подпомагане, като изискванията да са подходящи за условията в Родопите.

Уж се правят някакви опити за такава диференциация, обаче на практика се получава друго. 

Резултатът от нехайството и безотговорното поведение на държавата е налице, цели села остават без животновъдство. В някои от големите родопски села през 1997г. имаше регистрирани животни по около една крава на всеки трима от жителите, докато днес това съотношение е  една крава на около 50 души. Въобще нещата са докарани до пълна трагедия в животновъдството и земеделието в Родопите. 

Необяснимо е защо да не може да бъде субсидирана обработваема площ под един декар, при положение че се извършва необходимата дейност и се произвежда продукт, който подпомага родното стопанство...Защо да не може да се подпомага отглеждането на по-малък брой животни като и там трудът също е на необходимото ниво?

Нали за държавата е важно да върже общия баланс за производство на земеделска продукция и да осигури поддръжката и обработването на всеки метър земеделска площ.

Как е възможно държавата да налее един милиард в производството на жито и то в кръг от около 10-20 човека, при което 2/3 от продукцията се изнася и има пълна реализация, а в същото време, когато имаме желаещи да се захванат с дейност, чиито продукти не достигат от вътрешно производство, те са пренебрегнати и се налага да внасяме, като по този начин изтича национален ресурс.

Нали именно за това е държавата- за да балансира стопанството, за да може колкото се може повече земеделска продукция да бъде произведена в България и дори да има за износ, но не за сметка на друго производство, което да бъде оставено да замре.

Сега покрай идващите избори пак ще почнат да лъжат хората и да обещават слънце в небето и вода в морето, въпросът е дали хората ще осмислят ситуацията и ще поставят ли нещата така, че политиците да бъдат принудени да действат правилно.