Държавата унищожава живота в Родопите

Закони и нормативни актове, произведени на кило, са на път да довършат хората. Липсата на адекватно законодателство е причината България да бъде докарана до днешното трагично състояние. Ревът срещу монополите, всъщност е рев срещу законодателството. Крещящ пример за безотговорно спускане на закони и нормативни актове е идеята за касовите апарати в автобусите. Не, че не трябва да има контрол, но преди да се вземе тази мярка, се изпускат много стъпки, които би трябвало да предхождат подобни решения. На първо място, задължение на държавата е да осигури равностойност на живота на територията на България. Дори и да не е на 100%, поне до някъде. Знаем, че Родопите са територия, на която транспортните разходи са мното по-големи, в сравнение с други места в страната. На всичко отгоре, липсва алтернативен транспорт на автобусния, няма я по-евтината железница. Транспортът на стоки и промишлени оборудвания е доста по-затруднен, поради спецификата на терена. Въобще условията за живот са несъизмеримо по-трудни от тези в София, Пловдив, Варна и т.н. В големите градове дори и винетки не са нужни за изминаване на стотици километри, за разлика от планинските райони, където, за да отидеш до едно село на 5-6 км от града се иска винетка. Същото се получава и с натиска върху автобусния транспорт. И ако трябва да се калкулира всичко необходимо, за да се отрази в цената, то пътуването на родопчани ще стане твърде скъпо. Затова и хората масово използват леки автомобили, защото поне е по-удобно. Та тук въпросът е: Има ли нужда държавата да има население в Родопите, или ще ги превръща в резерват за трапери и пенсионери. Въпросът със субсидиите на земеделските производители също поставя огромните несправедливости. Земеделието в планината е в пъти  по-скъпо, но нищо диференцирано не прави държавата. Въпросът със здравеопазването е още по-отчайващ, като знаем колко далеч се намират истинските болници. Едно време се говореше за закон за планината. Какво се случва днес? Родопите са забравени и изоставени. Само службите се сещат за Родопите, когато трябва да прехвърчи някоя искра около замрелия живот на некадърните спец-служители, или на поръчковите такива... кой знае? По пазарни механизми никой инвеститор няма да реши да влага средства в район, в който младите хора са избягали. Държавата, в лицето на министри и депутати, обезличи Родопите. Може би е време и родопчанинът да грабне голямата гега и да се изперчи пред народното събрание и министерски съвет- иначе просто няма как да ни чуят.