Държавна сигурност възропта срещу филма на Даниела Горчева
Снощи в залата на Държавния архив в Смолян бе представен документалния филм "Гьоч- да прекосиш границата". Сценарист на филма е Даниела Горчева. Тя е родена в град Рудозем, където е живяла до 8-гоишна възраст. След кратко експозе бе излъчен флма пред събралата се аудитория. Във филма потърпевши български турци разказват пред камерата за страданията си по време на т. нар. "Възродителен процес" през 1985г. и последвалите събития, като масовото им принудително изселване.
Хора в залата изразиха положителни впечатления и изказаха благодарност на авторите и героите от филма за показаното, което трябва да послужи на хората, да помнят събитията и да си правят изводи до какви човешки трагедии води тоталитарната и асимилационна система на управление на комунистическия режим.
От филма става ясно как хората добре разбират, че насилствената смяна на имената им и посегателствата върху личността им е дело на комунистическата върхушка. Въпреки горчилката, която понасят, те с вълнение обясняват топлите си чувства към България. Един от героите във филма заявява, че би умрял заради България, че той обича България, те всички искат да обичат Българи, но комунистите не им позволяват.
Друг важен момент, който се откроява във филма са думите на хора, участвали в организираните легални форми на протест срещу политиката на комунистическия режим. В разказите си те развенчават тезата за заслугите на Доган за борбата за права и свободи на българските мюсюлмани. Героите с учудване разказват колко им е било трудно да организират и координират хората, защото държавна сигорност ги е следяла и задържала при най-малки възможности, а камо ли ако човек е в затвора, визирайки Доган, който по това време е в затвора, а излиза, че той от затвора е можел свободно да извършва организационни мероприятия, което е практически невъзможно, без съдействието на държавна сигурност. Така героите изложиха тезата си, че приписваните на Доган заслуги са фалшиви.
След излъчването на филма в залата се разгоря бурен дебат. Оказа се, че в залата са дошли бивши (ако въобще може да има бивши) служители на държавна сигурност от времето, когато се е провеждал т. нар. "Възродителен процес". Видимо те бяха подразнени от изразената неприязън към държавна сигурност и комунистическия режим. Възрастните дейци на ДС разгорещено започнаха да натякват колко добре се било живяло през комунизма, как държавна сигурност се била грижила за хората и как комунизма донесъл просперитет на хората. Дори обвиниха сценариста на филма в користни цели .
Ако не беше толкова тъжно, щеше да е твърде смешно, че все още има хора, които продължават да изпитват желание да асимилират различните и да ограничават правото на изразяване и избор на вяра. Видимо беше, че тези бивши деятели на ДС тъгуват по привилегиите, които са имали по онези тъмни времена от българската история.
