Денят на народните будители: Спомен за родопския будител Стою Шишков

​Ръката на учителя

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници

са пламвали сърца и знамена.

А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.

На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници –

на другите дарили светлина.

Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал.

Харалампи Харалампиев

Честит празник на всички българи!

На този светъл български празник – Денят на народните будители, искаме да припомним великото просветителско дело на будителите на Родопите. Защото какъв по-прекрасен повод за това от празника 1 ноември?

Днес е денят, в който следва да отдадем почит на всички онези будни умове, които са отдали живота си за изграждането на националното самочувствие и просвещението на родопчаните и българите изобщо, да обърнем поглед към историческата памет и да оценим делото на хората на книгата и на перото, на мисълта и вдъхновението… От миналото и от настоящето.

Едно от имената от миналото, които без колебание бихме отнесли към тези на родопските будители и просветители, е това на Стою Шишков. Той е истински апостол в Родопите на просветата и знанието и затова нека на този светъл български празник да си спомним делото му.

За Шишков Кирил Василев казва:

„Стою Шишков беше цялостна и стройна личност. В неговото книжовно дело имаше дълбок вътрешен смисъл и хармония. Той живееше и твореше, устремен с цялата си душа към голямата и възвишена цел – щастието и благоденствието на Родопа“.

Роден е на 27 юли 1865 година в Устово в семейството на Неделчо Вълков и Добра Маркова. Началното си образование завършва при местните учители Христо Попконстантинов, Гаврил Попянков и Илия Попбелковски. След Руско-турската война семейството се преселва да живее в Асеновград.

Докато е съвсем млад се занимава с кираджийство (превозва стоки срещу заплащане на кирия, като най-често пътува до Ксанти и Порто Лагос.

През 1879 година става учител в родното си Устово. През 1880 година е изпратен на издръжка на вуйчовците си да учи в педагогическия курс в манастира „Св. Петка” в Молдова, а през 1882 година - в Хасково. В продължение на следващите 8 години учителства в селата Върбица (първомайско), Устово и Райково, Левочево (смолянско), а от 1895 до 1905 година е учител в Чепеларе и Асеновград.

В периода от 1906 до 1917 година преподава в Мъжката гимназия и Френския мъжки колеж в Пловдив.

През 1885 година издава първата си книга „Устово, Ахъчелебийски окръг”, последвана от „Животът на българите в Средна Родопа” (1886), „Портрет” (1887), „Портрет на гръцкото духовенство и коварните му дела против българите в Родопите” (под общия псевдоним С. М. Родопски на авторите Стою Шишков и свещеник Никола Мавродиев, 1887 година), „Родопски старини” (1892), „Поминъкът в Родопите” (1899), „Из Беломорската равнина. Пътни бележки и впечатления” (1907), „Помаците в трите български области: Тракия, Македония и Мизия” (част 1, 1914), „Тракия преди и след Европейската война” (1922), „Пловдив в своето минало и настояще” (1926), „Беломорска Тракия през Освободителната война през 1877-1878 г.” (1929), „Българо-мохамеданите (помаци)” (1936), „Из долината на река Арда. Пътни бележки и впечатления с илюстрации. Пловдив” (1936) и още много други.

Изключителни са заслугите на Стою Шишков като етнолог и изследовател на фолклора на Родопите и Тракия. Шишков е наричан още родополог заради заслугите му като явен историк, етнолог, диалектолог-езиковед. Занимава се много задълбочено и с родопските говори и като цяло с езиковедските въпроси. 

 По време на участието си в Балканската война си води дневник, който е публикуван изцяло през 1992 година.

Стою Шишков в края на Първата световна война е чиновник-етнограф при щаба на действащата армия. Написал е повече от 70 книги и списания, пише много статии, студии, рецензии и народни умотворения.

Първото списание в Родопите „Славиеви гори” през 1894 година излиза под неговото ръководство.

Шишков е основател и на Регионалния исторически музей в Смолян, който днес е най-големият в Средните Родопи и носи неговото име.

Снимка на Регионален исторически музей „Стою Шишков“: Община Смолян