Деца в естествена среда
Днес все по-рядко може да се видят деца, които играят навън на мегдана, или на улицата, където е естествената среда за техните игри. В това забързано и напрегнато време децата, също като родителите си, се капсулират в домовете си пред компютъра и по цял ден не мърдат от там. Това разбира се е добре дошло за родителите, които вече нямат време за децата си и стоенето вътре ги улеснява и отпада отговорността и грижата, която създават децата, когато излязат навън.
Истинска радост за очите на човек са децата, които играят на воля по мегдана. Разхождайки се из улиците на село Лъжница, минаваме покрай насядали на бордюрите дечица, толкова са симпатични, втренчено ни заглеждат, защото веднага разпознават тези, които не са от селото. Вероятно ако те по цял ден не излизат навън, ще загубят този усет да познават всички хора. Гледайки към нас, едното дете вдига ръка за поздрав и в момента, в който аз вдигнах ръка, всички се засмяха и някак си се зарадваха, че им се отвръща с приятелски жест от непознат за тях човек... не е ли възпитателно това? Средата, в която се каляват децата, им предлага не само физически занимания, но и постоянните срещи с хора ги възпитават. Това вътре пред компютъра едва ли ще се случи.
Спирам пред децата и насочвам фотоапарата към тях, в първият момент малко се шашнаха и се опитаха да се крият едно зад друго, но в момента, в който ги помолих да ми дадат възможност да ги снимам, те се успокоиха и дори започнаха да позират с усмивка. Едното момче се престраши и попита:
- От дека си? Майче си от доста далеко?
-Да, казах аз, - от далече съм.
- Ами що дириш у нашето село?
- Дойдох да ви видя, казах им аз.
- Ааа така ли, ами добре, значи вече сме приятели.
- Дааа, вече ще знаете, че там далече имате приятел, отвърнах аз, а те се засмяха, видимо им стана приятно от разговора, както и на мен, в тях видях себе си в детските години, може би и затова тази картинка ми изглеждаше толкова мила.
Децата трябва да бъдат в естествената си среда, да се учат от истинското на мегдана, да помагат на родителите в къщната работа, да живеят и играят сред повече деца и по-възрастни хора, това е начинът да се възпитава човещината в тях. От компютъра те стават като единаци, което после се отразява на всички и се чудим защо хората стават все по-студени един към друг.
Именно защото все по рядко може да се види като действителност този начин на живот и отношение, като описаната случка по-горе. Това ме накара да споделя тази история.
Естествената среда за живота и бита на децата е това, което ще ги предпази от матрицата, която мачка съзнанието и израстването им като мислещи личности.
