До Гудевица и назад или за „живото“ читалище в едно обезлюдено родопско село
Има дестинации в Родопите, има пътища, които веднъж изминеш ли, оставят трайна следва в спомените и съзнанието ти. Такъв беше и нашият.
До Гудевица
Гудевица е малко селце в подножието на връх Ком в Родопите. Намира се в непосредствена близост до границата с Гърция. За местните Гудевица е „махала“ на най-близкото село Арда.
Според табелата Гудевица е на 1 км от Арда, но по наша преценка разстоянието е поне 3-4 км. Или поне толкова беше до крайната ни цел – читалището на Гудевица, което се намира на върха, до черквата. С кола може да се стигне почти до читалището, но ние държахме да извървим пътя от Арда до Гудевица пеша.
За тази цел взимаме автобус от Смолян, който тръгва от автогарата на областния град в 17:45 часа. Самото пътуване с бусчето е изключително обогатяващо и помагащо да се потопиш напълно в родопската идилия. По пътя може да чуеш различни вдъхновяващи истории на местния родопски диалект, да проследиш развитието на различните земеделски култури в съседните едно на друго селца по поречието на река Арда…
И след около едночасово пътуване сме вече в Арда. До мостчето, от което се отклонява пътят към Гудевица, има чешма с хубава студена вода. Зареждаме бутилките и сме готови да поемем нагоре.
……….
Часът е вече около 19:00. Въпреки горещия юлски ден слънцето вече съвсем не е жарко, а само деликатно напомня, че все пак е лято. А красотата е неописуема. Вървим по тесния, но асфалтиран път нагоре, а от зелените ливади от двете ни страни звучи истински щурчов концерт. Не бързаме, съобразяваме се с темпото на децата с нас и нуждата им от почивки. Наслаждаваме се на всеки момент и се опитваме просто да забавим ритъма, за да сме в синхрон с онова, което ни заобикаля.
На няколко места по пътя попадаме на собственоръчно правени дървени табели с надпис ЧИТАЛИЩЕТО, така че да нямаме съмнения, че вървим в правилната посока.
Когато вече стигаме самото село се налага по някакъв начин да се ориентираме към върха, на който е читалището. Селото е почти обезлюдено, през зимата в него остават около 16 човека, разбираме по-късно вечерта от местните баби. Според разказаното от местните през лятото са малко повече на брой, но рядко може да се види човек на улицата или покрай къщите, така че за ориентирането разчитаме само на себе си.
След като веднъж-дваж тръгваме по погрешни пътечки, на третия път вече попадаме на една пътечка, която ни отвежда точно там. До читалище „Бъдеще сега“ в Гудевица. По разпънатите около сградата палатки, църквата и сградата на самото читалище, която ми е добре позната от снимки, разбираме, че сме на точното място.
Сядаме на сянка на пейките до църквата. Няма място за думи в този момент. Няма какво да си кажем, съзерцаваме неописуемо красивата природа и осмисляме мига…
Малко по-късно вече сме се настанили – разпънали палатките си до останалите от палатковия лагер покрай сградата на църквата, запознали се с по-голямата част от екипа и малко по малко навлизащи в активния живот, който води „живото“ читалище „Бъдеще сега“ или както още се нарича „Училище сред природата“.
В първите дни на юли в читалището се заварваме група деца от София, които чрез Джагадамба са в Гудевица на детския лагер „Петте елемента“.
Вечерта, в която пристигаме, е последната на децата в Родопите. Получаваме покана от тях да гледаме театралната им постановка в читалището, на която са поканени и присъстват и местни баби от селото.
Прекрасно изживяване за нас, което ярко ни илюстрира посоката, в която работи и се развива центърът „Училище сред природата“ в Гудевица.
Същата вечер читалището посреща и поредните си посетители - група младежи доброволци от Белгия, избрали да „почиват“ в центъра за неформално обучение в Родопите, докато се учат на различни неща и помагат за подобряването и благоустройството на базата в Гудевица.
След като и чуждестранните гости са приветствани официално и настанени, а партито за завършването на лагера „Петте елемента“ - приключило, всички се отправят към спалните помещения в сградата и под звездите.
Всичко вече е притихнало. На пост остава само луната в ясното небе, която осветява всичко наоколо и сякаш напомня за „светлината“ и „пробуждащата“ мисия на мястото, на което се намираме.
Наблюдаваме небето с безброй блещукащи звезди, докато се унасяме от приспивната песен на родопските шурци…
……….
Свежи и бодри всички посрещаме новото утро на Гудевица. Както всеки от прекараните вече седем дни в родопското селце, децата от палатковия лагер започват и последния си ден тук с йога и „поздрав към Вселената“. Първата сутрин на Гудевица за доброволците от Белгия също започва с йога упражнения на зелено.
След това всички продължават деня си според програмата на всяка група. Ние нямаме такава, затова просто се наслаждаваме на забавеното темпо и се зареждаме със Заряда, от който толкова много сме имали нужда!
До Гудевица и назад
Следобеда на втория ни ден тук се ориентираме към тръгване. Тръгва си и групата деца от София. Сбогуваме се с всички и благодарим на домакините за това, че ни позволиха да се потопим в техния естествен свят, дори за ден. Благодарни сме и на Вселената, че ни даде възможността да посетим това „живо“ място в Родопите, този алтернативен център за обучение.
Тръгваме си сякаш по-осъзнати, по-„богати“, по-заредени, с нови познанства и нови приятелства. Така както си тръгва от тук всеки, чийто крак поне веднъж е стъпил на това място.
И знаем, че ще се върнем отново в „Училище сред природата“ в Гудевица. Защото това е едно от онези места в Родопите, които оставят трайни следи и спомени в съзнанието ти, които допринасят за осъзнаването ти. Дарява моменти, каквито няма как да не пожелаеш да се случат отново в живота ти.
