Дяволският каньон и абразивните кладенци
Уникална, впечатляваща и не много позната местност крие под язовирната си стена яз. Студен кладенец. Местните наричат мястото „Шейтан дере” или, иначе казано, „Дяволският каньон”. Тук в пролом с дължина от около километър може да видите как природата е изваяла чудни и секващи дъха скални форми. Река Арда, поизгубила силата си в този участък, лъкатуши между стръмни отвесни скали, които почти се доближават една с друга от двете й страни, а между тях множество риби се провират във водите й.
Погледнат отвисоко – от стената на язовир Студен кладенец или от извисяващите се над него скали на крепостта Асара, каньонът прилича на напукана и изсушена от слънчевите лъчи почва. Някои описват мястото като лунен пейзаж, а Вашето въображение би могло да го обрисува и по друг начин – така, както Вие самите ще го усетите и почувствате, когато го видите на живо. Наричат каньона дяволски не само заради спиращата дъха гледка, но и заради легендите, които се носят за него.
Тук природните сили изваяли страшни и дълбоки дупки по коритото на реката (в действителност дълбочината на някои надхвърля 25 метра), а който паднел в тях, не излизал никога от там – нито жив, нито мъртъв. Тайнствена сила го повличала към тъмния неземен свят, откъдето връщане няма. Скалите от двете страни на речното корито са сравнително близко разположени една до друга – дотолкова, че понякога ти се струва, че само с един скок и ще преминеш отсреща. Но не всеки успявал да направи този скок. Само истински смелите, тези които били способни на „дяволския” скок можели да прескочат реката, без да паднат в опасните й води. Онези, които не могли да се справят, водата повличала – безвъзвратно и завинаги. Според стари предания това място било дело на Шейтана (турското название на Дявола). Само той можел да създаде подобно страшно, опасно, но и много мамещо с красотата си място. Това са митове и легенди, съхранили се в народната памет. Те придават на Дяволския каньон онзи трепет и очарование, каквито нито една научно обоснована теория не би могла да изгради. На Дяволския каньон може да се любувате отвисоко, от самата язовирна стена, но по-впечатляващо е усещането, когато слезете при коритото на реката, където ще видите и абразивните кладенци.
