ЕМИГРАНТ

ЕМИГРАНТ

Тъжна песен се чува. Някой сякаш шепти. Баща си синчето прегръща. То малко е още и спи. С любов го създадоха двама. Сега ще го гледат с любов. И няма тук дъх на измама. А има един порив нов.

Занизаха се години. И малкият стана голям. Реши в един ден да замине. Да търси прехраната там. Далече в далечна чужбина. Където казват било рай. Замина. Останаха тука. Бащата и майка през май.

Животът му беше различен. Започна от нищото той. Работеше и без час почивка. В началото беше в застой. След няколко тежки години потънал във мъка и пот синът глава взе да повдига. Изправи се в онзи живот.

Тогава се сети. Остави преди години някъде там. Родители, близки, познати... Когато затръгва насам. Забравил ги беше. Във порив да може тук да е цял. Тогава реши да им звънне. Човекът сега преуспял.

Набра номера позабравен. А там... няма кой да вдигне сега. Затвори. И пробва отново. Не става... А вън е мъгла. Реши се. И взе самолета. За няколко часа дойде. От там, дето потърси късмета. До тук, дето беше дете.

На портата два катинара. А дворът обраснал с трева. И къщата тяхната стара с тъга го посрещна сега. Тук нямаше никого вече. Животът беше замрял. Заминали много далече...стопаните. А той не видял!

С две сълзи в очите красиви синът се обърна назад. Остави и къща и ниви... Отново замина. В нов свят. Тук нямаше нищичко вече. Годините, взеха го те. Човек се ражда с надежди. Умират със времето те.