Един от многото погледи към историята на Родопите

Планина на кръстопът, на пътесбор между плодородни поля, между мъглив север и топъл юг. Тук е съчетано всичко от висините на Рила, топлината на Егея и прохладата на Хемус. Легендата е донесла, че планински масив Рила, Родопа, Пирин, Хемус / Стара планина/ бил една планина, дала името на Балканския полуостров. Били някога те мъж и жена – цар и царица на Тракия. Всемогъщите Зевс и Хера им завидили и ги разделят. Преди раздялата родили те речния бог Хебрус – днешна р. Марица и Нест – р. Места, чиито милват от изток и запад склоновете на Родопа планина. Според Херодот Стробон и Елиан греблив орел грабнал един от сандалите на Родопа и го пуснал в скутите на египетския цар, когато в Менфис раздавал правосъдие. Той наредил да му доведат собственицата на другия сандал, оженил се за чаровната Родопа, която и станала царица на Египет. Тук тя приела образ на мома – богиня, държаща в ръката си три цветчета от здравец.
Вероятно затуй Родопа е била, е и ще бъде източник на вдъхновения за художници, композитори, поети, писатели, историци. Тя и сега е едно заключено съкровище пред хората на науката, изкуството, литературата. Тук едно малко прозорче открехва своя чуден свят за етнографи, археолози, за златотърсачи в науката, изкуствоведи, музиканти, които се вдъхновяват от легендарното и приказно царство. Нейните най – стари обитатели из билата, планините, тучните послани с дъхав килим поляни, каменистите ридове на Рожен, Караманджа, Каракулас, Кайнадина, Кечи кая, Перперикон, Карлък са 
най - прастарите преселници, заселени в планината. Техните дири по калдаръмите, крепостите, светилищата, римските мостове са наслоявали присъствие 8 хилядолетия преди новото летоброене. Доказателствата са много. Древния скален град Перперикон в землището между Кърджали и Момчилград, крепостите Устра, Козник, Аетос, Подвис, Каракулас, Имарет, Енихан баба кале. Не са малко и оставените писмени сведения за Родопа планина от Херодот, Омир, Тукидид, Стабон, Елиан, Филострат, Марцелин, Пердризе, Макробий. Голяма е и броеницата от по – млади изследователи и пътешественици, описали в свои съчинения пътувания из Родопите. През второто хилядолетие на новото летоброене като Иречек, Ами Буйе,. Ценни са сведенията за най – старите обитатели на Родопа планина. Те са оставили следи от живота си по върхове, урви, падини, речни долини, поселения. 
Почти липсват обаче сведения за преселници в Родопите преди заселването на планината от траките. Първи сведения за тях дава гръцкия историк Херодот. Те населили целия Балкански полуостров  2000 – 3000години преди новата ера. Племето беси се заселило по течението на р. Въча, сатрите, в Доспатския край, сапеите по течението на р. Въбица, дросийците - по р. Чая. Гръцкия писател Колумила нарича бесите млекопийци и коняри. Филострат пък описва родопския бес Рес, участвал в битката за Троя. Слепият поет Омир, чрез устата на Долон казва за Рес: „Аз видях неговите коне – най – хубави и най – едри, по – бели от сняг, бързобеги като вихър”. Гръцки източници пък сочат, че бесите били добри рудари и изкусни майстори при обработка на метали, както и като смели мечоносци. Наричали ги дии. Одринския цар Ситалк ги използвал във войската си. Дори Филип Македонски не успял да ги покори. Това се удало на Александър Македонски чак през 3 век преди новата ера. Точно бесите били и най – добрите гладиатори на Рим, между които бил и Спартак.