Warning: mysql_connect(): Headers and client library minor version mismatch. Headers:100612 Library:30310 in /home/firekjbz/public_html/rodopchani.bg/include/config.php on line 8
Една история от времето на "Голямата екскурзия"

Една история от времето на "Голямата екскурзия"

Публикувана на 31.07.2012 | 12:47
5224 прочитания
Изселници  от "Голямата екскурзия"
Изселници от "Голямата екскурзия"


Винаги когато минавам край блока, в който живееше един колега от рудника, в който работехме, колега който замина за Турция по време на така наречената "Голяма екскурзия". Човека беше трудолюбив и бе сред най-уважаваните миньори в нашия рудник. Бяхме добри приятели с него и той често ми споделяше болката си от така наречения "Възродителен процес" и често споменаваше с угризение как с насмешка са си говорили в къщи когато през 70-те години сменяха имената на помаците, мислейки че това няма да им се случи на тях на етническите турци. Незнам от къде иде тази омраза към мюсюлманите от страна на партията се чудеше той. Щом посегнаха и на нас значи в това е проблема, а не кой какъв е като народност, пък кой знае какво още ни готвят, споделяше с мъка колегата, който беше доста по възрастен от мен. Един ден със сълзи на очите ми сподели, че ще трябва да заминава за Турция, аз се опитах да го успокоя и му казах да не бърза с решението си, а той ми рече няма начин, кой знае какво още ще ни направят, може да ни конфискуват имоти и имущество да ни натикат по затвори с тревога споделяше колегата. Попита ме дали бих купил нещо от неговата покъщнина, че няма как да закара всичко в Турция, разказа ми какво има и с още един колега решихме да отидем и да видим какво можем да купим. Влизайки в апартамента му ни посрещат съпругата му и дъщеря му, която в момента в който разбра защо сме там очите и се насълзиха. Колегата започна да ни показва, печка, хладилник, холова гарнитура , модерния и дефицитен за онова време двугнездов стерео касетофон. След като се разбрахме какво ще купим се приготвихме да изнасяме закупеното и в този момент всички заплакаха с глас, беше покъртителна гледка, която ни смути много силно с другия колега защото и двамата се почувствахме кофти, почувствахме се като мародери, които се възползват от трагедията на хората. Междувпрочем не бяха малко случаите на злосторничество по адрес на пострадалите от политиката на комунистическата партия на България, колко имоти смениха собственоста си за жълти стотинки, колко покъщнина се съсипа от изнудвачи, които се възползваха от ситуацията, то за човешките съдби, които бяха съсипани е трудно да се говори, защото това не може да се опише с думи. И сега на фона на това националистическо говорене, което се отприщи и действията на държавата в лицето на спецслужбите пак изникват едни спомени от онова мрачно време, когато човек го беше страх да каже името си. Дали пък някой не цели точно това? Това са неща и мисли, които все повече обземат българските мюсюлмани и крайно наложително е държавата да заяви истинските си позиции по този въпрос и да даде гаранции, че няма да допусне повторение на събития от миналия век.